Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 4 юли, се навършват 209 години от рождението на големия американски писател Натаниел Хоторн. Той е автор на класически творби като „Алената буква” (1850 г.) и „Къщата със седемте фронтона” (1851 г.). Хоторн е сред първите автори, придаващи психологически елемент на своите персонажи. Набляга върху чувството за вина, породено от конфликта между стремежа към лично щастие и обществените ограничения. Представяме ви цитати от Хоторн, публикувани на brainyquote.com.
„Щастието е пеперуда, която, ако гониш, винаги ти се изплъзва. Но ако седнеш тихо, може да кацне точно върху теб”.
„Човек не може дълго време да носи едно лице пред себе си и друго пред множеството, без накрая да се обърка и да не може да разпознае кое е истинското”.
„Нашият създател никога нямаше да ни даде такива красиви дни и дълбоки сърца, за да им се насладим, ако не е искал да ни направи безсмъртни”.
„Лесното четене означава адски трудно писане”.
„Чистата ръка не се нуждае от ръкавица, която да я покрие”.
„Точността е брат близнак на честността, а неточността, на безчестието”.
„Щастието в този свят, когато идва, идва случайно. Направете го обект на преследване, и това ще заприлича на лов на диви гъски, и никога няма да го постигнете. Следвайте нещо друго и много вероятно да откриете, че сте уловили щастието, дори и без да сте мечтали за него”.
„Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си”.
„Това, което наричаме недвижимо имущество – солидната земя, на която строим къщите си – е основата, на която лежи почти цялата вина в този свят”.
„Егоизмът е едно от качествата, които може да вдъхновява любовта”.
„Не трябва винаги да говорим на пазара какво ни се случва в гората”.
„Непорочността на жената съдържа, подобно на лука, няколко слоя”.
„Героят не може да бъде герой, ако не е в героичен свят”.
„Понякога се радваме, че сме се събудили след лош сън. Може да е така и след смъртта”.
„Животът е направен от мрамор и кал”.
Отворът бе достатъчно широк за безпрепятственото преминаване на малка лодка, която при нужда можеше да ни чака на тайния пристан вътре в закътаното заливче и после да ни отведе в открито море. При все това се съмнявам, че тайната врата е предназначена единствено да бъде използвана като резервен път за бягство в случай на опасност. Почти съм убедена, че Роджър разтоварва най-ценната си стока в заливчето, като после я прекарва през проходи в подземията на замъка. Освен това мисля, че тази стока всъщност няма нищо общо с превозваческия бизнес, с който моят съпруг уж се занимава, а е по-скоро плячка от нападнати и ограбени кораби. Трябва незабавно да сложа край на подобни дейности — в края на краищата Роджър Хоторн е потомък на граф, а аз съм дъщеря на уважавана аристократична фамилия! Пиратството е долна и недостойна професия — ще се постарая да му стане ясно веднъж завинаги!