Джон Вердън: Предизвикателството е читателят да стане свидетел на нещо истинско

10.06.2013 Интервюта

Джон Вердън е американски писател, роден през 1942 г. Преди да се захване с писане е работил за няколко големи рекламни агенции. Сега живее в стопански район близо до Ню Йорк и пише трилъри/мистерии. Българският читател го познава от „Намисли си 4исло”, „Затвори очи”. Наскоро „Софтпрес” публикува и бестселъра му „Не дърпай дявола за опашката”. Предлагаме ви интервюто, което Вердън даде за houseofcrimeandmystery.blogspot.com.
––––––––––-

За тези, които не познават вашето творчество, как бихте описали персонажа ви Дейв Гърни?
– В началото, още носещ полицейския дух, Гърни се премества да живее в провинция на Ню Йорк. Той има проблеми със своята съпруга, защото тя иска да започнат нов живот, а той е пристрастен към разкриването на престъпления. С времето, както се вижда в „Намисли си 4исло” и „Затвори очи”, тя все повече приема неговата същност. В „Не дърпай дявола за опашката” той осъзнава, че е голям късметлия, че е още с нея.

Какво трябва да знаете за сюжета и персонажите, преди да започнете да пишете роман?
– Това е много труден въпрос. Няма определена точка, която трябва да достигна, за да започна да пиша роман. В момента работя върху следващата книга за Гърни. Тя ще бъде сбор от бележки, които съм си водил през годините. Понякога също рисувам схеми, които ми помагат. Постепенно бележките ми се увеличават. Когато те достигнат обем от 300-400 страници, тогава започвам да организирам драматичен акт с 3 главни пункта. Това е моментът, в който може да се каже, че започвам да пиша книгата. Тогава отварям компютъра и пиша „Първа глава”. Постепенно, във времето, сюжетът и героите еволюират. Защото мисленето на всеки човек върху дадена тема се променя повече или по-малко. В края на книгата съм като стенограф, който само записва това, което правят или казват персонажите. Те определят как да завърши историята.

Кое е най-голямото предизвикателство в писането – сюжет, герои, атмосфера, диалог? И в какво се състои самото предизвикателство?
– Емоционалната реалност. Сцената да оживее. Това е комбинация от нещата, които вие споменахте във въпроса. Не може да се каже, че най-голямото предизвикателство е нещо конкретно. То се състои в това читателят да се почувства така, сякаш е станал свидетел на нещо истинско. Няма точна формула за постигането на този ефект. Зависи от качеството на въображението на автора и автентичността на начина, по който той се изразява.

Кое ви оформи като автора, който сте днес?
– Пиша комплексни мистерии-трилъри. Това е голям въпрос, на който аз мога да дам малък отговор. На мен мистериите винаги са ми носели най-голямо удоволствие, като читател. Обичам този жанр и в един момент от живота си започнах да разбирам гледната точка, структурата му. Стана ми ясно как се изграждат детективските романи. Това ме възхити. В един ден жена ми успя да ме накара да напиша роман.

Може би е още рано да ви питам това, но все пак – ще продължите ли приключенията на Гърни и докога? Имате ли намерение да напишете самостоятелен роман или да се захванете с нова поредица?
– За момента искам да продължа с Дейв Гърни, защото той има накъде да се развива. Освен това книгите за него съвпадат с това, което аз харесвам и начина, по който аз мисля. Някой ден може да се чувствам по-различно, но засега, както споменах вече, работя усилено върху четвъртия роман за Гърни. Освен това си правя бележки, които да ми помогнат за петия.

Фото:johnverdon.net

Книги от Джон Вердън тук