Лира Литературно-рекламна Агенция
„Затъпяване. Скритата цел на държавното образование“ от Джон Гатоу
Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат. … Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.
„Оръжия за масово обезличаване“ от Джон Гатоу
„Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за образование, а за насилствено школуване: шест часа дневно, пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продължение на дванайсет години. Дали тази убийствена, рутинна дейност е наистина наложителна?
В тази страна са ни учили (т.е. школували) да мислим, че „успехът“ е синоним на „школуването“ или най-малкото зависим от него. В исторически план обаче това изобщо не е вярно – нито в интелектуално, нито във финансово отношение. Днес по целия свят има достатъчно много хора, които намират начини да се образоват и без да прибягват до услугите на задължителното средно образование в училища, които прекалено често приличат на затвори“, категоричен е Гатоу.
„Демократичното образование“ от Яков Хехт
Книгата дава отговори на следните въпроси:
• Възможно ли е децата да учат, без да ги принуждаваме?
• Какво носи образователният минимум – полза или вреда?
• Може ли училището да е част от реалния живот на общността?
• Може ли училището да е творчески плод от труда, волята и решенията на уникалната местна общност – учители, родители и деца?
• Необходими ли са специфични умения за живот в свобода?
Тази статия е доста невярна…не ми допадна…да няма училища, да няма дисциплина…точно обратното е нужно! Учителите с пръчките трябва да се върнат- като по комунистическо време- и да се премахне всичко, което отвлича вниманието- телевизия, интернет, музика, дискотеките с алкохола и джойнта… Дисциплината в училищата е една от добрите черти на комунизма…но всяко управление си има своите добри и лоши черти!
Френският писател Даниел Пенак казва, че глаголите чета и обичай няма заповедна форма. Огромни са проблемите в българското образование и време за истински дебат, но няма кой да го проведе. Профанизацията е тотална.