Начало / Критика / Орхан Памук: Спомени за един площад

Орхан Памук: Спомени за един площад

Орхан ПАМУК

За да станат ясни протестите на площад Таксим в Истанбул тази седмица и да бъдат разбрани смелите хора, които са на улицата, борейки се с полицията, която ги атакува със сълзотворен газ, бих искал да споделя една лична история. В мемоарите ми “Истанбул” писах за цялата ми фамилия, която някога живееше в апартамент в Нишантасъ. Срещу сградата имаше 50-годишен кестен, който, слава богу, още е там. През 1957 г. общината реши да отсече дървото, за да разшири улицата. Бюрократите игнорираха съпротивата на съседите. Когато дойде време да се сече дървото, нашето семейство прекарваше ден и нощ на улицата, за да го пази. По този начин ние не просто предпазвахме нашето дърво, но и създавахме един спомен, към който все още се връщаме с удоволствие и който продължава да ни свързва.

Днес площад Таксим е този кестен. Живея в Истанбул от 60 години и не мога да си представя, че има и един жител на града, който да няма спомени с този площад. През 30-те години на ХХ век старите артилерийски бараки, които сега правителството иска да превърне в  търговски мол, имаха малко футболно игрище, което приемаше официални мачове. Известното казино на Таксим, което беше центърът на нощния живот в Истанбул през 40-те и 50-те години, беше на ъгъла на парка Гези. По-късно постройката беше разрушена, дърветата бяха отсечени, засадени бяха нови, а редица магазини и най-известната арт галерия на Истанбул бяха разположени покрай парка. През 60-те мечтаех да стана художник и да изложа платната си в тази галерия. През 70-те площадът беше дом за ентусиастко празнуване на Деня на труда на левите профсъюзи и неправителствени организации, взимал съм участие в тях. (През 1977 г. 42-ма души бяха убити там при провокирано насилие и последващ хаос.) В младостта ми наблюдавах с любопитство и удоволствие всички партии – леви, десни, националисти, консерватори, социалисти и социалдемократи – да се състезават на Таксим.

Тази година правителството забрани честването на Деня на труда на площада. Колкото до бараките, всеки в Истанбул знае, че идва краят им и единственото зелено пространство, останало в центъра, ще стане шопинг център. Правейки такава драстична промяна на площада и парка, се крадат спомените на милиони, без те да бъдат попитани, и това е огромна грешка на администрацията на Ердоган. Това агресивно поведение  е завой на правителството към авторитаризъм. (Спазването на човешките права в Турция в момента се е влошило значително в сравнение с предишното десетилетие.) Но аз се изпълвам с надежда, когато виждам, че хората на Истанбул не отстъпват от правото си да правят политически демонстрации на площад Таксим – не се отказват и от спомените си – без битка.

Текстът е публикуван в списание “Нюйоркър”. Орхан Памук е автор на 8 романа и мемоарите “Истанбул” и носител на Нобеловата награда за литература за 2006 г. Той отвори „Музей на невинността“ в турската столица миналата година, вдъхновен от едноименния му роман, излязъл през 2008 г.

 

Свързани заглавия
Орхан Памук: 30 години пиша проза, но все стигам до задънена улица
Орхан Памук: Вече не плача, че не напредваме към Европа
10 красиви сгради, вдъхновени от книги
Орхан Памук отвори „Музей на невинността”

Книги от Орхан Памук тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …