Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Този епичен текст е отговор на важен въпрос, засягащ собственото ни битие в момента – коя е опорната точка? Да четем за Афганистан – жива рана на Изтока, гузна страница в Русия, дипломатически шамар за САЩ. И да сравняваме.
Никоя история не е чужда, стига да обхваща сериозен отрязък време (в случая повече от половин век), и толкова интимна част от човека ( корените на семейството му). „А планините ехтяха” отваря лоното на цивилизацията с притча в духа на цар Соломон, и превежда героите си през две войни и три континента, оплитайки чудно родословно дърво. Първичното усещане за срам, низвергнатост и карма ако щете, израства до върховни чувства на дълг, всемирна любов и даже святост.
За любителите на сапунени сериали – говорим за драма на братче и сестричка и проклятието над тяхното потомство. Което се оказва щастие.
За политическите скептици – Ориента се възпроизвежда и трансформира в нещо по-добро, но не изяжда а подхранва Запада.
За ценителите митомани – важна част от действието на романа, подобно на Историята се развива на гръцки остров. Демиургът и Пророкът може би са братя?
За яростните феминисти – не просто реабилитиран, а смущаващо напорист е социалния статус на жената тук. Тя убива с източна жестокост, но дефилира в Париж с европейски финес.
За литературните критици – привидно разпиляна сага, с умело подбрани контрастиращи образи. Великолепен превод на Надежда Розова.Лежерният стил надскача жанра, публицистичните клишета, характерни за всяка биография, и динамиката свойствена за трилър, разкриват други възможности на този текст.
За обърканият читател – няма да получиш отговор преди финала. За него става дума. Разчетохме ли неизбежното.
„А планините ехтяха” тук
