Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателката Лада Галина, която от 1996 г. живее в САЩ, даде интервю за агенция „Фокус”. Истинското й име е Ганка Славова Габровска-Каранфилова. В България е работила като редактор в списания за деца, в сп. „Пламък“ и в. „Литературен фронт“, била е драматург на Държавния сатиричен театър. Има издадени над 40 книги. По нейни сценарии са снимани два игрални филма.
Когато емигрира, работи като бавачка и продавачка в супермаркет. По-късно започва работа в една от най-големите вериги книжарници, като успява да убеди мениджърите, че ще привлича клиенти с трите чужди езика, които владее – испански, френски и руски. Тя е сред основателите и дългогодишен преподавател в българското училище във Вашингтон.
Предлагаме ви интервюто със съкращения.
–––––––––––––––––––
Как беше създадено българското училище във Вашингтон ?
– За мен беше голяма чест заедно с Боян Кулов, който стана после директор, да създадем българско училище в района на Вашингтон, за да могат нашите деца да знаят своя роден език, литература, история, география, да поддържат връзки с близките си на своя си език, да говорят с дядо и баба на български и когато отидат през лятото в България да не се чувстват притеснени и чужденци. Аз бях учителка повече от десет години. Съжалявам, че едно мое заболяване миналата година прекъсна тази ми работа.
Кои са най-интересните Ви спомени и случки с български писатели ?
– О, много са. Винаги съм била в най-близки, непосредствени връзки с живите творци на българската литература. Кои автори лично на мен ми харесват? Не знам с живите или с мъртвите да започна. С мъртвите – нека бъдем по-справедливи към тях.
Иван Вазов, който е стихия, връх, планина, където каквото и да поискаш българско „всичко българско и родно любя, тача и милея” – ще го намериш у Вазов. Йордан Йовков – може би, защото по бащина линия се чувствам малко и земляк с него.
Моят баща е от Ичера, Котленско, а като се мине през един баир през планината – отиваш в Жеравна, родното място на Йордан Йовков и неговите „Старопланински легенди”. И моите прадеди са имали стада в Добруджа, както и той е отишъл в Добруджа подир стадата и неговите земляци и описва и Добруджа.
Неведнъж сте казвали, че искате българската литература да намери място и извън България. Как се продава една книга в САЩ, как един писател става успешен в САЩ?
– Работих десет години в „Барнс енд Нобъл” и бях книжарка, книгопродавец. Там се пенсионирах през 2007 г. Виждам, че малките литератури се нуждаят от една голяма пропаганда, от държавна организация да се популяризират с литературни срещи, с медийни изяви. Не е лесно. Не е лесно да се пробие без държавна подкрепа, бих казала. Но тук има един голям контингент от четящи българи. Ако се организира по-добре онлайн продажбата или има изложби на български книги, има голям пазар, дори и сред българите в САЩ.
Какво означава да си писател, как се ражда един писател?
– Да пишеш, това значи да си спомняш. Съпреживяваш отново своя живот и живота на другите, този живот, който те е докоснал, впечатлил те е, останал е у тебе. Много неща си пропуснал край ушите си и не са оставили следа в съзнанието ти. Това е моята формула – да пишеш значи да си спомняш.
Един роман включва поне няколко години от житейския опит на автора. Не може просто да седнеш и да го „начаткаш” романа. Трябва да си съпреживял този живот, да си го наблюдавал. Големите писатели казват, Стендал например, че литературата е като огледало, което е поставено на кръстопътя да отразява вечното движение на живота.
Много ли редактирате веднъж написаното?
– Не много, защото дълго го мисля. Редактирам езиково. Като преспиш, както се казва, на другия ден виждаш повторения, лош синтаксис и взимаш молива в ръката.
Какво бихте искали да кажете на всички българи по повод 24 май?
– Моят поздрав е като на Стоян Михайловски, авторът на химна. Случайно го видял Панайот Пипков – в класната стая се навел над учебника на един ученик, харесал този текст и веднага написал музиката. До вечерта го запял класът, на другия ден вече го пеели в Ловеч и след това цяла България.
„Върви, народе възродени” – това искам да пожелая. „Напред! Науката е слънце” – толкова са хубави думите, че са като лозунги и до ден днешен. „Науката е слънце, което във душите грей! Напред народността не чезне, там гдето знанието живей!….”Тъй Солунските двама братя насърчаха дедите ни. О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!” Всичко е излято. Като от метал е излят езикът в това стихотворение на Михайловски.
