Бродски: Етиката – това е вакуумът, запълващ човешкото ни поведение

24.05.2013 Читатели

Сава СЛАВЧЕВ

Йосиф Бродски е роден на 24 май 1940 година в Петербург. Напуска училище още в девети клас, на петнайсет години, за да припечелва някой лев. Работи в завод, на кораб, в болнична морга, пътува с геоложки експедиции. През 1987 г. му е присъдена Нобелова награда за литература. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню-Йорк, тялото му е погребано във Венеция.

Всичките девет книги на Йосиф Бродски са публикувани в чужбина. Поезията пише на руски, прозата – на английски. Сякаш поетът е приучен да си поставя невъзможни задачи и да ги постига с удивителна лекота. Грешките на познанието не го занимават, никак не го е грижа и за големите авторитети: за Бродски установените версии за целта и смисъла на живота са с доказана несъстоятелност; човечеството не е успяло да създаде социален модел на равенство, братство и свобода.

Времето според Бродски е памет и само езикът е в състояние да реорганизира паметта, да приведе миналото в състояние на сегашност. Поезията е хранилище на езика, тя е универсалният разтворител и затова конкретните й форми са така крехки и неустойчиви. Аксиомата на Бродски е следната: истинската поезия съществува само на доатомно равнище – нейните електрони и фотони не се подчиняват на никакви причинно-следствени закони. Те самите са закон, гарантиращ неделимото единство на всемира.

Ето и едно негово изказване пред Сорбоната през 1989 година:
Философията следва да се изучава най-рано след петдесетте. Да се гради модел на обществото – може и по-късно. Най-напред трябва да се научиш да готвиш супа, поне да пържиш риба, ако не да я ловиш, да правиш добро кафе. В противен случай нравствените закони намирисват на бащин каиш или на превод от немски. Отначало трябва да се научиш да губиш, а не да придобиваш, да ненавиждаш себе си повече от тирана, с години да отделяш за наема на жилището си половината от оскъдната надница – и после да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. Което винаги настъпва със закъснение минимум от четвърт век.

Трудовете на философа трябва да се изучават през призмата на опита или с очила /което впрочем е почти едно и също/. Когато буквите се сливат и когато голата жена на измачкания одър за вас отново се превръне в снимка или репродукция на картина. Истинската любов към мъдростта не настоява за взаимност и не се превръща в брак под формата на издадена в Гьотинген тухла, а в безразличие към себе си с отсянка на срам, понякога – в елегия. /Някъде звънва трамвай, клепачите се притварят, войници се завръщат с песни от бордея, дъждът единствен напомня за Хегел./
Истината се заключава в това, че истина няма. Това не освобождава от отговорност, тъкмо напротив: етиката – това е вакуумът, запълващ човешкото ни поведение, и то непрестанно. Също като космоса. Боговете също обичат доброто не заради неговите очи, а защото без доброто и тях нямаше да ги има.
Те също запълват вакуума. Може би дори по-систематично от нас самите, защото на нас не може да се разчита. Макар да сме по-многобройни отвсякога – това да не ти е Гърция.
Нас ни погубва ниската облачност и както вече споменах, дъжда.
Философията трябва да се изучава, когато философия вече не ви е нужна. Когато се догатвате, че столовете във вашата гостна и Млечният път са свързани помежду си дори по-тясно, отколкото причината и следствието, по-тясно отколкото самите вие сте свързани с вашите роднини. Че общото между столовете и съзвездията е тяхната безчувственост, тяхната безчовечност. Това сродява повече от съвкуплението или пък кръвта! Разбира се, да се стремим да заприличаме на вещи не бива. От друга страна, разболеете ли се, не е речено, че трябва да се изцелите и да се изнервяте от вида си. Ето това знаят хората над петдесетте. Затова понякога, като се гледат в огледалото, смесват естетика и метафизика.

Йосиф Бродски, март 1989 година