Йосиф Бродски – “безделникът” на СССР

На днешния ден преди 73 години е роден Йосиф Бродски – руският поет дисидент, осъденият за тунеядство (безделничество) от комунистическата диктатура в СССР интелектуалец.

Бродски пише поезия, есета, пиеси, превежда. Получава Нобеловата награда за литература през 1987 г., носител e на множество отличия в САЩ, където емигрира. Преди това обаче в родината си получава присъда – на 23 години е осъден на 5 години принудителен труд. Тя има много положителен ефект върху съветското общество – ражда се движението за защита на правата на човека, а кампанията, която се води в защита на поета, излиза извън границите на Съветския съюз. Известни писатели като Жан-Пол Сартр апелират съветското правителство да го оневини.
След каторгата Бродски става официално преводач, но КГБ не оставя стария си “клиент”. През 1972 г. той е принуден да емигрира под заплаха от затвор или лудница. Установява се в САЩ, където става преподавател в различни университети. Там започва да публикува на английски.
На 28 януари 1996 г. умира от инфаркт, вследствие на сърдечни проблеми, получени още при ареста му в СССР. Бродски така и не успява да се върне в родината си, въпреки многото покани и почетни титли, които получава.
Ето две от ранните му стихотворения:

* * *
Волосы за висок
между пальцев бегут,
как волны, наискосок,
и не видно губ,
оставшихся на берегу,
лица, сомкнутых глаз,
замерших на бегу
против теченья. Раз-

розненный мир черт
нечем соединить.
Ночь напролет след,
путеводную нить
ищут язык, взор,
подобно борзой,
упираясь в простор,
рассеченный слезой.

Вверх по теченью, вниз –
я. Сомкнутых век
не раскрыв, обернись:
там, по теченью вверх,
что (не труди глаза)
там у твоей реки?
Не то же ли там, что за
устьем моей руки?

Мир пятерни. Срез
ночи. И мир ресниц.
Тот и другой без
обозримых границ.
И наши с тобой слова,
помыслы и дела
бесконечны, как два
ангельские крыла.
1967

В озерном краю
В те времена, в стране зубных врачей,
чьи дочери выписывают вещи
из Лондона, чьи стиснутые клещи
вздымают вверх на знамени ничей
Зуб Мудрости, я, прячущий во рту,
развалины почище Парфенона,
шпион, лазутчик, пятая колонна
гнилой цивилизации – в быту
профессор красноречия,- я жил
в колледже возле главного из Пресных
Озер, куда из водорослей местных
был призван для вытягиванья жил.

Все то, что я писал в те времена,
сводилось неизбежно к многоточью.
Я падал, не расстегиваясь, на
постель свою. И ежели я ночью
отыскивал звезду на потолке,
она, согласно правилам сгоранья,
сбегала на подушку по щеке
быстрей, чем я загадывал желанье.
1972

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔