Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 21 май, се навършват 325 години от рождението на Александър Поуп – английски поет и писател. Творчеството му става популярно едва в края на XIX век.Определен е за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.
Като дете е застигнат от „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). 12-годишен осиротява. Известен е с литературните си спорове, никога не е имал близки приятели. На 17 години е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо.
Отначало на творческата си кариера създава предимно описателна поезия. Превежда „Илиада” и „Одисея”, но без успех. Издавал е Шекспир, но отново без успех. В края на живота си пише сатирични и нравствени стихотворение. Критикува и самия себе си.
Поуп умира на 30 май 1744 г.
Избрани мисли от Поуп:
Да грешиш – човешко, да прощаваш – божествено.
Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.
Повечето жени нямат характер: те са или блондинки, или брюнетки; това е най-добрият способ да ги различаваме.
Да се ядосваш – означава да наказваш себе си за грешките на друг.
Най-сериозните хора са най-доверчиви.
Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.
Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.
Болестта е един вид преждевременна старост.
Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.
Във всеки човек има точно толкова тщеславие, колкото ум не му достига.
Нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.
Природата и нейните закони били покрити с мрак.
И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина.(надпис на родната къща на Исак Нютон)
Деветата заповед е гласяла: Блажени са неочакващите нищо, затова не се разочароват.
Човек е толкова по-самонадеян, колкото по-ограничени са разбиранията му.
