„Заточеници“ на Пейо Яворов се падна на матурата (обновена)

21.05.2013 България

Върху „Заточеници“ на Пейо Яворов пишат зрелостниците на матурата по български език и литература, съобщи „Дарик”. Изпитният вариант на държавния зрелостен изпит бе изтеглен в 4.15 тази сутрин. “Изгубената родина” в поемата “Заточеници” е точната формулировка на темата на матурата по български език и литература.

Днес се провеждат държавният зрелостен изпит по български език и литература /БЕЛ/ за 12-и клас и националното външно оценяване /НВО/ по предмета в седми клас. Матурата за ХІІ клас започна в 8.00 часа, а изпитът на седмокласниците е от 10.00 часа.

Националното Външно оценяване по български след 7 клас ще се проведе от 10.00 часа днес. В 9.00 часа бе изтеглен изпитният вариант за националното външно оценяване на седмокласниците, което е с продължителност 60 минути. За допълнителния модул времето е 90 минути. Седмокласниците ще се явят на изпит в училищата, в които учат.

Допуснати до матурата са 62 121 зрелостници. Сред тях са и 152-ма със специални образователни потребности. Директорът на 51-во СОУ Асен Александров обясни защо писането с черен химикал по време на изпита е задължително.

Националното външно оценяване по БЕЛ е част от изпита за приемане в държавните и в общинските училища след завършен 7-ми клас. Този изпит включва два модула. Първият е задължителен и се записва като текуща оценка, а вторият е по желание. Оценката за класирането на приемните изпити е въз основа на резултатите от двете части взети заедно.

На 23 май от 8.00 ч. е втората матура по избор за 12 клас, а от 10.00 ч. – външното оценяване по математика след 7-ми клас.

Заточеници

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша – необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам – до гроб зарица
сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой – съдба завидна! –
край твоя свят олтар.

о корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни… Простира
нощта крилото си – и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор – за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай…

Горчива скръб сърца ни трови. –
Прощавай, роден край!