Макс Фриш: Достойнството – последният пристан на обречения човек

15.05.2013 Автори

Днес се навършват 102 години от рождението на швейцарския писател, драматург и есеист Макс Фриш. Той е едно от най-ярките имена в литературата на немски език след Втората световна война. В творчеството му са засегнати проблеми като човешка идентичност, морал, индивидуализъм, отговорност. Използва иронията като основен инструмент. Сред известните му романи са „Хомо Фабер“, „Монтаук“, „Синята брада“ и др. Умира през 1991 г. Ето няколко крилати фрази от Фриш, представени от brainyquote.com.

„Ревността е страх от конкуренцията”.

„Достойнството – последният пристан на обречения човек”.

„Времето не ни променя. Просто ни разкрива”.

„Човек, който обвинява, може да намери отговор на всичко Обвиненията са най-добрата защита срещу истината”.

„Нищо не е по- трудно от това да приемеш себе си”.

„Най-големият ми страх: повторението”.

„Можеш да опишеш с думи всичко, освен собствения си живот”.

„Точно разочароващите истории, които нямат адекватен край и значение, са най-близки до истинския живот”.

„Не вярвам в предсказанията и вярата. Като човек на технологиите се занимавам с формулите на вероятността”.

„Има безкраен набор от начини да убиеш човек, особено неговата душа. Това не може да бъде предотвратено от никоя полиция”.

„Ако някой има съвест, обикновено е виновна съвест”.

„Няма изкуство без Ерос”.

„Честно казано, всеки гражданин над определено ниво на доходи е виновен в нещо”.