Начало / Критика / В кратката безкрайност между водата и солта

В кратката безкрайност между водата и солта

Иван ГОЛЕВ

Ние, хората, сме така устроени, че оценяваме истински нещата едва когато ги изгубим. Момченцето, седнало на пода, се разплаква не докато унесено бръмчи с камиончето, а чак когато майка му го издърпа от ръцете му, защото е време да си ляга. По същия начин и старецът, правейки равносметка на живота си, въздъхва: ех, ако в младостта си имах сегашния акъл, колко глупости не бих допуснал и колко по-различно бих използвал шансовете си.

Днес, в началото на ХХІ век, когато научното ни познание толкова е напреднало, а в същото време най-често постъпваме, сякаш изобщо не сме го постигнали, ние сме изправени пред дилема. Съзнаваме, че сме устроили живота си на планетата погрешно и че заплашваме много от нейните естествени атрибути. Наложи ли ни се обаче да се лишим от навиците си, за да предотвратим надвисващите проблеми, упорито и яростно се съпротивляваме.
Една от грешките, които традиционно правим, е, че в самопреценката си като за „венец на Природата” ние забравяме, че сме просто една нищожна част от нея. Че не може и не бива да изключваме своите действия и последиците от тях от цялостния кръговрат на материята, чиято временна проява сме. Нашата алчност и безгрижие все повече разрушават основните природни системи на Земята и единственото ни оправдание е, че искаме да направим живота си по-обезпечен и сигурен. Ала постъпвайки така, ние сме като човек, режещ клона, на който седи, с обяснението, че той му трябва за огрев.

Книгата „Водата и солта – първоизточник на живота”, която издателство „Зенит” представя на нашето внимание, ни връща към изконните истини за това кое е добро за нас и кое – не. При това тя притежава ценното качество да ни убеждава в правотата на тезите си, без да ни се натрапва. Авторите й, д-р Барбара Хендел и Петер Ферейра, добре съзнават простата истина, че отражението в огледалото най-добре ни показва как изглеждаме. Затова те не се опитват да ни наставляват, а само ни обрисуват каквито сме. И оставят на нас избора дали да продължим да сме такива.

Както се казва, и бебетата знаят, че животът на планетата ни се е зародил във водата. Не само това, и до днес нашите тела са в преобладаващата си част изградени от вода. При бебетата – от около 85 %, при възрастния човек – около 70%. Без храна ние можем да преживеем 40-50 дни, без вода – само няколко. Нашият организъм е дотолкова в плен на чудотворното химическо съединение H20, че ако някъде се изгради Храм на човека, под капитела му, като основен знак и емблема, задължително би следвало да се изпишат тези две букви с цифра между тях.
И все пак какво ни разкриват авторите на „Водата и солта – първоизточник на живота”?

То не ни е непознато, просто до днес не сме му обръщали внимание.

Проследявайки химическите и физическите аспекти на възникването на живите организми, в това число и човекът, те ни напомнят, че ако желаем максимално да се придържаме към естествения начин на живот и да постигнем хармония в него, добре е винаги да си даваме сметка от какво сме съставени. Наред с водата авторите посочват и солта като градивен и незаобиколим фактор в чудото да сме живи същества. Разбира се, правят уговорката, че тук не става дума за готварската сол, а за планинската кристална сол, защото тя съдържа почти всички познати химически елементи, от които се нуждаем. Подробно с това уточнение читателят сам ще се запознае, когато прочете тази книга. По-важното в случая е, че представена в такъв вид, картината на нашето съществуване е сравнително лесна за възприемане. А веднъж възприели се като променими величини, пред нас се разкриват много повече възможности да влияем на своето здраве.

Тази книга съдържа множество препоръки и рецепти, изпълняването на които със сигурност ще подобри физическото и менталното ни състояние. Най-интересното е, че те са съвършено прости като състав на лечебните вещества и като практикуване: процедури със сол и вода. Макар и на пръв поглед лесна, като всяка дейност от подобен характер да я извършваме изисква от нас определена нагласа, упоритост, посвещаване. Усилието да се преборим за себе си не е развлечение, а целенасочен труд. Но за разлика от много други видове труд, които често пъти убиват най-ценното наше притежание – любопитството, този труд го провокира и ни превръща в изследователи на самите себе си, а следователно и на Естеството. Ето това, смятам, е най-важното внушение, което Хендел и Ферейра правят с книгата си. Макар и възрастни, ние сме като децата – чувстваме се най-щастливи тогава, когато усвояването на полезното е съчетано с откривателството и с увереността, че можем да държим живота си в собствените си ръце. Ако не изцяло, то поне в значителна степен.

Разбира се, човекът не е само сбор от химически елементи. Някой си беше направил труда да изчисли колко струва всеки от нас, оценявайки грамовете и литрите съставни вещества в телата ни по пазарни цени. Смешно ниската сума искрено ме развесели, може би защото нямаше нищо общо с ценността на човека. При все че понякога се самобичуваме заради несъвършенствата си, в действителност ние сме безценни и уникални създания. Енергията, която ни движи, разумът, който ни подтиква и коригира, душата, която копнее, са все редки цветя насред черната пустош на Всемира.

Ето тази позитивна нагласа се усеща във всяка страница на „Водата и солта…” и тя не си противоречи, а се допълва с конкретиката на практическите лечебни съвети. Да схващаме света като цялост, да разбираме, че всичко е свързано и оплетено в една неразривна същност е най-важната мъдрост, до която си струва да се доберем и с която да изпълним съзнанието и действията си. Тогава и пораженията, които нанасяме на себе си и на света около нас биха били далеч по-малки.

Лично на мен най-много ми допадна известната екзотичност на някои авторови заключения. Човешкото познание винаги се е развивало благодарение тъкмо на подобни набези в не докрай проученото. Нещо повече, в наши дни дори тъй наречените езотерични знания все по-често са предмет на изследване (и нерядко – на потвърждаване) от страна на конвенционалната наука, а самата тя все по-жадно черпи от съкровищницата на религиите и многовековните традиции и обичаи. Както почти винаги се случва под Слънцето, новото е добре забравеното старо. Само че сега, в поредната витка на спиралата на познанието, за нас, любителите на фактите и научните аргументи, то добива далеч по-голяма плътност и убедителност. В което няма нищо лошо, щом по-лесно чуваме гласа на света.

Още преди сто години доктор Вилхелм Шуслер доказва, че пепелта, оставаща след изгарянето на човешки труп, не е нищо друго, освен солите, от които се състои човекът. Каква по-ярка метафора за живота ни, възникнал в утробата на водата и приключил в малко паметниче от сол.

Всяко едно такова паметниче, бавно разтварящо се в кръговрата на материята, свидетелства, че ние не сме по-големи, но и не сме по-малки от Вселената. Всеки от нас е вселена така, както и капката, и океанът са все вода. И все пак ние притежаваме и нещо неповторимо и парадоксално: хем сме вода, хем все сме жадни. Жадни за знания, за съзидание, за любов!
Това, мисля, е най-съкровеното послание на тази вълнуваща и, убеден съм, полезна книга. Приятно четене!

Свързани заглавия
Световният бестселър „Водата и солта – първоизточник на живота“ вече на български

„Водата и солта – първоизточник на живота” тук

 

Писателят Иван Голев е роден на 26 септември 1950 г. в София. Той е син на големия наш поет Владимир Голев. Завършил е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 6 пиеси и 16 книги, сред които 4 стихосбирки, както и прозаичните „Бронзовата лисица“, „Роботът“, „Когато бях вълк, а после цвете“, „Охлю/бо/в“, романите „Брокат и парцали“, „Дани“ и др. В момента е главен редактор на списание GEO.

Книги от Иван Голев тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …