Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Ние, хората, сме така устроени, че оценяваме истински нещата едва когато ги изгубим. Момченцето, седнало на пода, се разплаква не докато унесено бръмчи с камиончето, а чак когато майка му го издърпа от ръцете му, защото е време да си ляга. По същия начин и старецът, правейки равносметка на живота си, въздъхва: ех, ако в младостта си имах сегашния акъл, колко глупости не бих допуснал и колко по-различно бих използвал шансовете си.
Днес, в началото на ХХІ век, когато научното ни познание толкова е напреднало, а в същото време най-често постъпваме, сякаш изобщо не сме го постигнали, ние сме изправени пред дилема. Съзнаваме, че сме устроили живота си на планетата погрешно и че заплашваме много от нейните естествени атрибути. Наложи ли ни се обаче да се лишим от навиците си, за да предотвратим надвисващите проблеми, упорито и яростно се съпротивляваме.
Една от грешките, които традиционно правим, е, че в самопреценката си като за „венец на Природата” ние забравяме, че сме просто една нищожна част от нея. Че не може и не бива да изключваме своите действия и последиците от тях от цялостния кръговрат на материята, чиято временна проява сме. Нашата алчност и безгрижие все повече разрушават основните природни системи на Земята и единственото ни оправдание е, че искаме да направим живота си по-обезпечен и сигурен. Ала постъпвайки така, ние сме като човек, режещ клона, на който седи, с обяснението, че той му трябва за огрев.
Книгата „Водата и солта – първоизточник на живота”, която издателство „Зенит” представя на нашето внимание, ни връща към изконните истини за това кое е добро за нас и кое – не. При това тя притежава ценното качество да ни убеждава в правотата на тезите си, без да ни се натрапва. Авторите й, д-р Барбара Хендел и Петер Ферейра, добре съзнават простата истина, че отражението в огледалото най-добре ни показва как изглеждаме. Затова те не се опитват да ни наставляват, а само ни обрисуват каквито сме. И оставят на нас избора дали да продължим да сме такива.
Както се казва, и бебетата знаят, че животът на планетата ни се е зародил във водата. Не само това, и до днес нашите тела са в преобладаващата си част изградени от вода. При бебетата – от около 85 %, при възрастния човек – около 70%. Без храна ние можем да преживеем 40-50 дни, без вода – само няколко. Нашият организъм е дотолкова в плен на чудотворното химическо съединение H20, че ако някъде се изгради Храм на човека, под капитела му, като основен знак и емблема, задължително би следвало да се изпишат тези две букви с цифра между тях.
И все пак какво ни разкриват авторите на „Водата и солта – първоизточник на живота”?
То не ни е непознато, просто до днес не сме му обръщали внимание.
Проследявайки химическите и физическите аспекти на възникването на живите организми, в това число и човекът, те ни напомнят, че ако желаем максимално да се придържаме към естествения начин на живот и да постигнем хармония в него, добре е винаги да си даваме сметка от какво сме съставени. Наред с водата авторите посочват и солта като градивен и незаобиколим фактор в чудото да сме живи същества. Разбира се, правят уговорката, че тук не става дума за готварската сол, а за планинската кристална сол, защото тя съдържа почти всички познати химически елементи, от които се нуждаем. Подробно с това уточнение читателят сам ще се запознае, когато прочете тази книга. По-важното в случая е, че представена в такъв вид, картината на нашето съществуване е сравнително лесна за възприемане. А веднъж възприели се като променими величини, пред нас се разкриват много повече възможности да влияем на своето здраве.
Тази книга съдържа множество препоръки и рецепти, изпълняването на които със сигурност ще подобри физическото и менталното ни състояние. Най-интересното е, че те са съвършено прости като състав на лечебните вещества и като практикуване: процедури със сол и вода. Макар и на пръв поглед лесна, като всяка дейност от подобен характер да я извършваме изисква от нас определена нагласа, упоритост, посвещаване. Усилието да се преборим за себе си не е развлечение, а целенасочен труд. Но за разлика от много други видове труд, които често пъти убиват най-ценното наше притежание – любопитството, този труд го провокира и ни превръща в изследователи на самите себе си, а следователно и на Естеството. Ето това, смятам, е най-важното внушение, което Хендел и Ферейра правят с книгата си. Макар и възрастни, ние сме като децата – чувстваме се най-щастливи тогава, когато усвояването на полезното е съчетано с откривателството и с увереността, че можем да държим живота си в собствените си ръце. Ако не изцяло, то поне в значителна степен.
Разбира се, човекът не е само сбор от химически елементи. Някой си беше направил труда да изчисли колко струва всеки от нас, оценявайки грамовете и литрите съставни вещества в телата ни по пазарни цени. Смешно ниската сума искрено ме развесели, може би защото нямаше нищо общо с ценността на човека. При все че понякога се самобичуваме заради несъвършенствата си, в действителност ние сме безценни и уникални създания. Енергията, която ни движи, разумът, който ни подтиква и коригира, душата, която копнее, са все редки цветя насред черната пустош на Всемира.
Ето тази позитивна нагласа се усеща във всяка страница на „Водата и солта…” и тя не си противоречи, а се допълва с конкретиката на практическите лечебни съвети. Да схващаме света като цялост, да разбираме, че всичко е свързано и оплетено в една неразривна същност е най-важната мъдрост, до която си струва да се доберем и с която да изпълним съзнанието и действията си. Тогава и пораженията, които нанасяме на себе си и на света около нас биха били далеч по-малки.
Лично на мен най-много ми допадна известната екзотичност на някои авторови заключения. Човешкото познание винаги се е развивало благодарение тъкмо на подобни набези в не докрай проученото. Нещо повече, в наши дни дори тъй наречените езотерични знания все по-често са предмет на изследване (и нерядко – на потвърждаване) от страна на конвенционалната наука, а самата тя все по-жадно черпи от съкровищницата на религиите и многовековните традиции и обичаи. Както почти винаги се случва под Слънцето, новото е добре забравеното старо. Само че сега, в поредната витка на спиралата на познанието, за нас, любителите на фактите и научните аргументи, то добива далеч по-голяма плътност и убедителност. В което няма нищо лошо, щом по-лесно чуваме гласа на света.
Още преди сто години доктор Вилхелм Шуслер доказва, че пепелта, оставаща след изгарянето на човешки труп, не е нищо друго, освен солите, от които се състои човекът. Каква по-ярка метафора за живота ни, възникнал в утробата на водата и приключил в малко паметниче от сол.
Всяко едно такова паметниче, бавно разтварящо се в кръговрата на материята, свидетелства, че ние не сме по-големи, но и не сме по-малки от Вселената. Всеки от нас е вселена така, както и капката, и океанът са все вода. И все пак ние притежаваме и нещо неповторимо и парадоксално: хем сме вода, хем все сме жадни. Жадни за знания, за съзидание, за любов!
Това, мисля, е най-съкровеното послание на тази вълнуваща и, убеден съм, полезна книга. Приятно четене!
Свързани заглавия
Световният бестселър „Водата и солта – първоизточник на живота“ вече на български
„Водата и солта – първоизточник на живота” тук
Писателят Иван Голев е роден на 26 септември 1950 г. в София. Той е син на големия наш поет Владимир Голев. Завършил е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 6 пиеси и 16 книги, сред които 4 стихосбирки, както и прозаичните „Бронзовата лисица“, „Роботът“, „Когато бях вълк, а после цвете“, „Охлю/бо/в“, романите „Брокат и парцали“, „Дани“ и др. В момента е главен редактор на списание GEO.
Книги от Иван Голев тук
