Тази седмица беше Деня на книгата на ЮНЕСКО и „Световната нощ на книгата” в Обединеното кралство и САЩ. По този повод английското издание „Гардиън” ни представя цитати от известни писатели, които обясняват защо е важно да четем.
„Великолепната книга трябва да ти предава много опит, а в края й трябва да си малко изтощен. Все пак, живееш няколко живота, докато я четеш” – Уилям Стайрън
„В най-великата цивилизация книгата ще продължава да бъде най-голямото удоволствие. Този, който знае нейната стойност, има неизчерпаем източник срещу бедствията” – Ралф Уолдо Емерсън
„Има по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не се четат” – Йосиф Бродски
„Ако придобиеш навика да четеш, то изграждаш за себе си подслон от почти всички нещастия на света” – Съмърсет Моъм
„Всеки човек, който знае как да чете, може да преувеличава, когато говори за себе си, да съществува по няколко начина, да направи живота си пълен, значим, интересен” – Олдъс Хъксли
„Да прочетеш книга е като ти да я напишеш отново. Допринасяш за един роман със собствения си опит, четеш го по собствен начин” – Анджела Картър
„Тези, с които времето ти е най-скъпо, най-добрите приятели на душата – КНИГИ” – Емили Дикинсън
„Ние не се нуждаем от списък затова кое е правилно и кое грешно, от табели с указания какво да правим и какво да не правим. Нуждаем се от книги, време и тишина. Бъдещето ще бъде забравено, но „Имало едно време” продължава вечно” – Филип Пулман
„Четенето е единствения начин по който ние, неволно и безпомощно, се промъкваме в чужда кожа, говорим с чужд глас и имаме чужда душа” – Джойс Карол Оутс.
„Мисля, че трябва да четем само книги, които ни нараняват. В противен случай, защо да ги четем? Чувстваме се щастливи, когато четем книги, които сами бихме могли да напишем, ако се наложи. Но не се нуждаем от такива, а от книги, които ни карат да скърбим дълбоко. За смъртта на някого, когото обичаме повече от себе си, за отлъчване далеч от всички близки, за самоубийство. Книгата трябва да е брадвата за замръзналото море в нас. Това е моето вярване!” – Франц Кафка