Самюъл Бекет: Всички сме родени луди. Някои оставаме такива

14.04.2013 Автори

Вчера, 13 април, се навършиха 107 г. от рождението на ирландския драматург и автор Самюъл Бекет. Той е роден през 1906 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 1969 г. Интересен факт е, че дава премията си за благотворителност. Много негови произведения са преведени на български, сред които „Мерсие и Камие”, „В очакване на Годо”, „Молой”, „Краят на играта” и др. Умира през 1989 г. Представяме ви цитати от Бекет, публикувани в huffingtonpost.com.

Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.

Ти си на Земята. За това няма лек.

Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.

Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.

Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.

Обикновено не виждам добра сделка. Също така не чух за добра сделка. Честно казано, не бях там. Честно казано, не съм бил никъде.

Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв

Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.

Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.

Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?

Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.

Моите грешки са моят живот.

Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

Аз съм така – или забравям веднага, или никога.

Единственият грях е грехът да се родиш.

Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат . Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.

Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.

Да намери форма, която да съпътства бъркотията – това е задачата на твореца сега.