Начало / България / Обич към Рангел Вълчанов на премиерата на „Хем съм сам, хем няма никой“

Обич към Рангел Вълчанов на премиерата на „Хем съм сам, хем няма никой“

Големият кинорежисьор Рангел Вълчанов отново „влетя“ като своята „Немирна птица любов“ в Дома на киното на премиерата на третата си книга „Хем съм сам, хем няма никой“, предаде БГНЕС.

Влетя, защото той винаги лети не само във въображението на киното си, но и в полета на душата, на таланта, на смелостта на, самоиронията си.

Талантлив и несломим – просто Рангел, момчето от софийското село Кривина, всепризнатият български кинорежисьор на ХХ век. Болестта отне гласа му, но не и словото му и отдадеността му до болка към киното. Седнал на първия ред на Дома на киното в очакване на „джобното издание“, а хората минаваха и се покланяха пред него или просто го целуваха – обич, обич към киното, киното на Рангел Вълчанов.

Това не оригиналният филм „Немирната птица любов“, а джобно издание, както продиктува Рангел Вълчанов във връзка с новата му „немирна птица“ книгата му „Хем съм сам, хем няма никой“ започна представянето режисьорът Коста Биков, асистент режисьор на филма на знаменития режисьор през 1990 г. Той цитира Рангел Вълчанов, че ако Емир Кустурица оглави Балканска федерация тя ще се казва Обединени Емиратства, а ако е той ще e Обединени Немирства. Това е Рангел – немирната птица любов.

И преди да дойде времето на автографите препълнената с приятели и почитатели зала на Дома на киното видя 35 минутния кратък и нов с днешна дата вариант на „Немирната птица любов“. В естествения декор на Киноцентъра като едно сбогуване, като едно предчувствие какво ще се случи, за което вече пише Рангел Вълчанов в книгата си. В това „джобно издание“ Киноцентърът се срива, а лицата не само от миманса на забележителния оператор бай Димо Коларов, Николай Бинев, Тодор Колев и много други болезнено се вплитат в думите на малката разказвачка „А когато аз порасна – вие ще сте мъртви! Чао.“ Няма го българското кино, а в неговия дом се нанесоха хора с чужди имена и лимузини. Няма ги и кучетата, но идват нови пак с чужди имена Шварценегер, Сталоун, де Ниро, ван Дам. При Рангел няма авторитети – има истина и истинско преживяване, но затова трябва да се прочете книгата, както и предишните му две „Всички ще умрем, а сега наздраве“ /2010/ и „Ура! Най-после и онемях!“/2012/, а още по-важно е да се гледат филмите му. Там сме всички ние с копнежите си, с любовите си, с илюзиите си, с балканската си грубост и иронията си до там, че да не смеем да покажем душата си или ако я покажем да й се надсмиваме.

Книгите на Рангел Вълчанов тук

Прочетете още

16000696

„През август ще се видим“ – романът, за който Маркес забрави

Смъртта прави всеки ръкопис скъпоценен Габриел Гарсия Маркес дописва през 2004-а една своя книга, която …