Роналд Кеслер е американски журналист и писател, роден през 1943 г. Публикувал е 19 книги на тематика ЦРУ, ФБР и тайните служби. Творбите му са разследващи, с нехудожествен характер. Две от тях са публикувани на български – „Белият дом: Интимно” и „Бюрото: Секретна история на ФБР”. Като журналист е известен с работата си в „Уошингтън Поуст” и „Уолстрийт Джърнъл”. Получава няколко журналистически награди през 60-те години на миналия век.
Кеслер даде интервю за Николай Тихов от „Дарик”, в което говори за част от проблемите в Белия дом и отношението между тайните служби и по-малките държави.
––––––––––––––––
Написал сте 19 книги за различните американски тайни служби. Кога се породи интересът Ви по темата?
– Винаги съм се интересувал от тайните институции на властта. Освен това харесвам предизвикателството да се занимавам със сложни теми. Важното е да се знае за всички подобни институции какво правят, вършат ли си работата, превишават ли си правомощията. Първата ми книга беше за програмата за контраразузнаване на ФБР, в която първо разучих, а после и описах как бюрото хваща шпиони. Хареса ми тематиката и оттогава не съм поглеждал назад.
Как работата Ви влияе на личния живот? Узнавате много чувствителна информация – налага ли се да ползвате завоалирани думи по телефона или да проверявате редовно апартамента си за СРС-та?
– Според мен СРС-тата отдавна са вкъщи! Няма смисъл вече да ги търся. Но в никакъв случай не съм параноичен – приел съм, че нещата са такива. Имам добри източници и знам с какво се занимават правителствените служби – знам, че не им е приоритет да наблюдават журналистите.
Вие сте журналистът, който миналата година съобщи, че агентите на Сикрет сървис в Колумбия са поръчали проститутки. Това се превърна в огромен скандал. Как печелите доверието на толкова много информатори в тези среди, така че редовно да стигате до подобна информация?
– Измъчвам ги, това по принцип върши работа! Сериозно – най-важното е, че ме знаят като човек, който казва нещата такива, каквито са. Знаят, че ще кажа, когато тези агенции се провалят, но също така казвам и когато вършат добре работата си, а това е сравнително рядко в днешната журналистика. Те оценяват това, както и факта, че наистина ми е интересна тяхната работа, искам да знам и най-малките подробности за профилирането на заподозрени, как правят лабораторните си изследвания… Те усещат всичко това и разбират, че просто искам да си върша работата по честен и достоен начин.
ЦРУ е известно с това, че през 70-те и 80-те години на миналия век се е намесвало във вътрешната политика на много държави, особено малки латиноамерикански републики. Тази практика продължава ли днес и прехвърлила ли се е и в други държави, например малки източноевропейски републики?
– Да, ЦРУ се опитва да влияе на различни държави по скрит начин – пряко или като подкрепя различни групировки в тях. Но прякото действие е характерно по-скоро за държави, които са известни като заплахи – Иран, Северна Корея. Всичко това трябва да бъде одобрено от висши лица в Конгреса, които са свързани по някакъв начин с разузнавателните служби. Целият процес е много по-контролиран в днешно време, отколкото преди години.
През последните години станаха публични няколко случая на компрометиране на висши фигури от сферата на сигурността. Само през изминалата година видяхме изневярата на Дейвид Петреъс, както и огромния гаф на главния прокурор Ерик Холдър и връзката му с мексикански наркокартели. Има ли напоследък журналистически „пробив в системата” или просто в минали години тези неща са се прикривали по-успешно?
– Според мен винаги ги е имало, но днес журналистите са много по-агресивни, самата информация е много по-достъпна и съответно е по-трудно да се покриват подобни провали.
Сикрет сървис пази американския президент след убийството на Уилям Маккинли през 1901 г. По-късно през годините беше застрелян Джон Кенеди, имаше и други атентати. Може ли да се каже доколко ефективна служба е Сикрет Сървис, има ли случаи, които не се оповестяват?
– Сикрет сървис действително има огромни проблеми, които съм описал в една от книгите ми („Тайните служби на президента”), като например това, че пускат хора на места, на които не би трябвало да бъдат. А това е скандално! Това е пример за недисциплинирано ръководство. Като например случая със семейство Салахи, които успяха да присъстват непоканени на официална вечеря в Белия дом през 2009 г. и да се срещнат с президента. Колумбийският скандал го възприемам по-скоро като недоволство на самите агентите, които са си казали: „Така или иначе ръководството ни заобикаля правилата, защо пък и ние да не го направим?” Агенти, с които съм разговарял, са ми споделяли, че съвсем спокойно може да се случи убийство дори на президента именно заради всички тези неспазвания на правила. От друга страна, от убийството на Кенеди през 1963 г. до днес не е имало сполучливо посегателство върху живота на президента. Роналд Рейгън беше прострелян през 1981 г., на два пъти беше нападнат Джералд Форд през 1975 г., при които дори не беше ранен. Така че от тази гледна точка, Сикрет сървис имат успех.
Скандалите вредят ли на секретните служби в дългосрочен план или те си взимат поуки и в крайна сметка излизат по-силни?
– По принцип има реформи, ако скандалът е достатъчно сериозен, но това по-скоро не се случва – правителството продължава постарому. Всичко зависи от президента, а Обама многократно е изразявал голямото си доверие към вече пенсионирания бивш шеф на Сикрет сървис Марк Съливан – въпреки че всички тези скандали се случиха именно по време на неговото ръководство. А това определено не е добър знак.
Случвало ли се е охранителите на президента да преминат на червено с превишена скорост, да причинят катастрофа, след което да избягнат съдебна отговорност?
– Случва се отделни агенти да злоупотребят с властта си. Преди няколко години се разбра, че агент на ФБР беше стигнал до поверителна информация за мъж, когото приятелката му харесвала. Той беше съден и уволнен. Такива неща стигат до съд и съдът не се поддава на какъвто и да било натиск.
Коя е любимата Ви секретна служба и защо?
– Без съмнение ФБР. Три от книгите ми са за тази служба. Агентите са изключително интелигентни, имат широка гама от отговорности и винаги ми разказват много интересни истории.
(Със съкращения)
Книги от Роналд Кеслер тук