„100 парчета история“ от Драгомир Симеонов (откъс)

06.04.2013 Любопитно

1
На 19 октомври 1959 година бендът, който свири в „Скоч клуб“ в Аахен, не идва и за да не върне посетителите, на собственика му хрумва необичайна идея. Той решава да озвучи заведението с музика от грамофона. Практиката дотогава е в нощните заведения да свири група, така че начинанието крие сериозен риск. С подбора на парчетата се заема 19-годишният Клаус Квирини. Той преглежда наличните плочи, избира шлагера на Лале Андерсен „Ще дойде кораб“ и преди да прозвучи песента, є прави кратък анонс. Така на бял свят се появява първият диджей в историята. Публиката харесва селекцията на Клаус и той получава постоянно работно място и сериозна популярност.
Баща му обаче го моли да смени името си. Хелмут Квирини е магистрат, води дела в съда и предпочита известната му фамилия да не се свързва с нощните клубове. Младежът приема псевдонима Хайнрих, вдъхновен от песента на Труде Хер „О, Хайнрих, имам само теб“. Оттогава започва традицията всеки диджей да има свой сценичен псевдоним.

2
Един бърз въпрос, на пръв поглед не съвсем исторически. Коя е любимата храна на зайците? Елементарно! Морковите, разбира се. Ветеринарите обаче биха ви посъветвали да не прекалявате с тях в менюто на домашния си любимец. Защото този хранителен навик е мит. Дължим го на чаровния Кларк Гейбъл и на филма „Случи се една нощ“ от 1934 година. Запазената марка на героя там е да гризе моркови. Лентата е голям хит за времето си и става любима на аниматора Фриц Фреленг, който няколко години по-късно създава един от най-популярните си персонажи, вдъхновен от холивудския актьор. Става дума за Бъгс Бъни – най-известния анимационен заек. Той се движи като Гейбъл, говори като него и разбира се, гризе моркови. Публиката чудесно разбира закачката, но с течение на времето шегата се изгубва. Малцина днес са гледали филма „Случи се една нощ“, но почти всички вярват, че зайците обожават моркови.

3
9 септември 1947 година. Уилям Бърк – оператор на гигантския електромеханичен компютър Марк II, изследва причините за повредата му и открива във вътрешността му нощна пеперуда. Той я изважда внимателно и я залепва с тиксо към доклада си по отстраняването на проблема. Добавя и следния коментар: „Първи истински случай с откриване на буболечка (бъг)“. Историята е разказана от Грейс Хопър, компютърен пионер и програмен специалист. Мнозина обаче неправилно смятат, че терминът „компютърен бъг“ произлиза от въпросната случка. Всъщност за първи път думата „бъг“ е използвана от Томас Едисън, за да опише неочаквани механични дефекти. Тя влиза в инженерния жаргон много преди нощната пеперуда да попадне в Марк II. Бърк прилага насекомото към документацията просто за забавление. Останалото е плод на градския фолклор.

„100 парчета история“ от Драгомир Симеонов тук