Лира Литературно-рекламна Агенция
Истинското му име е Едуард Майкъл Грилс, но е по-известен като Беър Грилс, по прякора, който сестра му Лара му дава като малък (от англ. Bear – мечо). Роден на 7 юни 1974 г., към днешна дата той е един от най-добрите експерти по оцеляване в света.
Зад гърба си Беър има множество успешни експедиции, сред които покоряване на Еверест на 23-годишна възраст, обиколно плаване около Обединеното кралство, прекосяване на Северния Атлантик, прелитане с парапланер над водопада Анхел и други.
Въпреки всички тези постижения Беър Грилс е най-известен като Оцеляващия на предела. Предаванията му са изключително успешни, а „Оцеляване на предела” достига милиард и половина зрители в над 180 страни.
След успеха на автобиографията на Беър Грилс „Кал, пот и сълзи” (изд. „Вакон”, 2012), българските читатели вече могат да научат ценни съвети и техники за оцеляване от новата му книга „Оцеляване в дивата природа: най-добрият наръчник за живот в пустошта”, на български отново от издателство „Вакон”.
Свързахме се с Беър и екипа му, за да му зададем няколко въпроса. Въпреки свръхнатовареното си ежедневие, протичащо между джунглите, телевизията, семейството и голямото семейство на скаутите, той успя да отдели време за българските си читатели, за което сме му наистина благодарни.
––––––––––––––––
Здравей Беър, може би се досещаш, че няма как да не те попитаме за страха. Според нас той е водещ за доста хора. От какво се страхуваш, след като вече си ял почти всичко във всяка възможна ситуация?
– Аз не съм безстрашен. Бих искал да бъда, но не съм. Страхувам се от доста неща и всеки ден, докато снимаме, се случва по нещо, от което изтръпвам. Знаете, че нашият екип се сблъсква с опасни крокодили, смъртоносни змии, парашути и какво ли още не. Грешно е да се смята, че се справяме, понеже сме имали опит с подобни ситуации и преди. Просто сме големи късметлии и най-вече аз самият.
Мисля, че много от нашите страхове са продиктувани от неща, с които никога не сме се сблъсквали, от идеята за непознатото и неизвестното. Може би хората се страхуват най-вече от незнанието какво се крие зад ъгъла.
Изглежда, че всичко около теб е изпълнено с доста екшън, как се отпускаш от всичко това? Има ли моменти, в които се отдаваш на пълен релакс?
– Знаете, че с Шара имаме трима малчугана вкъщи. Не знам дали някой би нарекъл тази обстановка отпускаща. Но за мен миговете, споделени със семейството ми, са най-щастливите. Според някои хора е кошмарно да се почива около мен. Но, повярвайте ми, това не е така. Няма опасности, няма драма, а само мир и спокойствие. Това, което наистина ме отпуска и зарежда, е времето, прекарано със семейството ми. Постоянно ме питат: „Добре, кое е любимото ти място, джунглите или планините?” Всъщност моето най-любимо място е вкъщи при Шара и момчетата.
А какъв е най-дългият период от време, за който си бил разделен от тях?
– Със снимачния екип се опитваме заедно да планираме пътуванията. Правим всичко дългосрочно. Когато децата са на училище, аз казвам, татко също е на „училище“. Аз съм на работа и те са на работа, всеки прави своите си неща. Но винаги гледам да съм вкъщи за Коледа, както и за една по-дълга лятна ваканция. За Великден е трудно, защото сме винаги някъде на снимки по това време на годината. Горе-долу така стоят нещата. Програмата ни е доста натоварена.
Винаги казваш, че много от сценариите в епизодите се случват и в реалния живот. Така ли е в действителност?
– Да, така е. В същия ден, когато правихме епизода за земетресението (за предаването „В най-лошия случай“ през 2010 г. – б.а.), земетресение удари Чили. В деня, когато правихме инсценировка на химически разлив, такъв се случи в Лос Анджелис. Малко след като заснехме епизода с атаката от кучета, една жена бе почти убита от подобна глутница. Затова, какъв е изводът. Да бъдем по-съобразителни и съсредоточени, когато нещата не дай си боже се случат.
„Духът над материята”. Казват, че в трудни ситуации съзнанието е много по-силно от тялото. Съгласен ли си с това и какви са методите, които използваш, за да запазиш самообладание и да продължиш?
– Не обичам този израз. Той ми напомня за дните, прекарани във Френския чуждестранен легион, когато снимахме „Бягство в легиона“, и сержантът ни го повтаряше по цял ден. Но, да, наистина е така. Голямата битка при оцеляването винаги е на психологическо ниво. Ако вземете която и да е история за оцеляване, ще видите, че героите в нея са имали волята и мотивацията да се преборят първо със себе си и после с всичко останало. Харесвам дивата природа и най-вече планините. Мисля, че лентите не могат да покажат всичко, което чувствам, както и това, което зрителите трябва да научат от тези ситуации. Когато снимаме, винаги се опитвам да бъда изобретателен, а не да се държа в стил „сега ще ви покажа как да направите това”. Такова поведение е скучно, защото когато настъпи даденият момент, трябва да бъдем точно такива – подготвени и находчиви. Преценяваш ситуацията и вадиш на показ неподозирани до този момент качества и способности. Може да си мислиш, че никога няма да имаш нужда от дадено умение, и точно то да се окаже животоспасяващо в следващата секунда. Въпросът е, че трябва да запазиш самообладание и да бъдеш силен, да накараш всичко да работи за теб в съответната ситуация. Именно това се опитвам да покажа в предаванията, които правя вече толкова години.
Благодаря ти, Беър, беше много приятно да си поговорим. Накъде тръгвате сега с екипа ти?
– Ще го запазя в тайна, за да е по-интересно, когато гледате новото предаване „Беър Грилс: Оцеляващи на предела”, ще кажа само, че е доста далеч от комфорта и уюта (смее се). В тези епизоди ще покажем и пресъздадем истории на обикновени хора, попаднали в бедствени ситуации. Ще разкажем за трудностите, през които са преминали, и, разбира се, ще ви покажем как са оцелели.
Фото: личен архив на Беър Грилс
Книгите на Беър Грилс тук
