Лира Литературно-рекламна Агенция
Емил: Докога с тая вестникарска проза,че и я награждават?! Един дълъг репортаж, за пропил се художник с чуждоземен прякор и налудничавите му комшии – това го гледам всеки ден. И не виждам нищо смешно. По-скоро да ти се доплаче…
Емил: Докога с тая вестникарска проза,че и я награждават?! Един дълъг репортаж, за пропил се художник с чуждоземен прякор и налудничавите му комшии – това го гледам всеки ден. И не виждам нищо смешно. По-скоро да ти се доплаче. Цинизмът, халтурата и неадекватното поведение явно са едно удобство, върху което съвременната ни белетристика се подпира като на патерица, те атакуват директно личността на твореца или се заиграват с ценности, уязвими по принцип. Този вид хумор обезобрази трайно нашата литература, превърна я в гримаса на телевизионен водещ от безспирно шоу, в което сме принудени да бъдем вечна публика.Отказвам да участвам в тази игра, да чета книгите й, да се наслаждавам на простотията й. Има достойна българска култура, която трябва да бъде показвана.
Мира: “Шотландеца”е ценен заради проекциите, които буди.Той е лесноразпознаваем и събирателен образ на едно гранично човешко поведение, в случая маркирано като творческо. Безгрижието, склонността към инертност и мързел, живот с минимални усилия – това са защитни реакции в състояние на несигурност. Жаргонът е опорна нагласа за дистанция и опит за принадлежност към някакъв друг, по-добър живот.
Емил: Китайската нишка,която върви през целия роман, е нелепа.Такова “свръхпроизводство”на символи ме затрупа, че се почувствах смешен , аз самият. Да не говорим за препратките към българската политика. Какво общо имат Бойко Борисов и Лао Дзъ!?
Мира: Духовният прогрес е трудно нещо.Да пребиваваш в състояние на мъдро невежество ,зависи от степента на цивилизованост.Съизмерим спрямо един по-висш идеал или строго определен образец,хаосът все пак се овладява.Шотландеца жадува това и по своему търпи развитие-прави изложба,опит за филм,предложение за женитба… Търси своя идентичност.
Смисълът на този абсурден персонаж е именно въплъщаването,изборът на лични функции.Нов образ,който да променя културата.
Емил: Има една велика максима, че “крале, които не са имали шутове, са стигали до революция”.Тоя палячо ни е нужен, но не го изкарвайте месия. Не търсете под вола теле.
