Начало / Автори / Софроний Врачански: По-богоугодно е да вложите парите си за образованието на децата си, отколкото за манастири

Софроний Врачански: По-богоугодно е да вложите парите си за образованието на децата си, отколкото за манастири

Когато Паисий Хилендарски сложил точка на Историята си през 1762 г., в Котел със съдействието на богатите чорбаджии Стойко Владиславов бил ръкоположен за свещеник. Десетилетия по-късно той приел името, с което остава в историята – Софроний Врачански. Пак в края на дните си написал и своите мемоари, но подобно на Бенджамин Франклин, избегнал „нехайно” най-важните моменти от житието си. Някъде през 1765 г. двадесет и шест годишния поп направил свой препис на Паисиевата история, но държи в тайна откъде е преписвал – виждал ли се е с Паисий или някой друг му е предал текста – историците са безпомощни. За да свидетелства отношението си към Паисий и неговото дело обаче той прави свой препис през 1781 г. Тринайсет години по-късно Стойко Владиславов получил номинация да стане епископ в катедралния тогава град Враца. Така неизвестният и с нищо не впечатляващ редови свещеник получил висок чин в църковната йерархия на православната църква.

От този момент животът на Софроний Врачански се превръща в истинска историческа  енигма. Започнал да служи на български език, а населението го наричало Философа. С неговото присъствие във Враца е свързано и възникването на таен кръг от заможни и влиятелни българи, известен като „Седем от най-знатните люде”. Епископът предприел активна совалка в Северна България без да има ясен отговор защо, но и от това време датират системните опити, за търсене на пътищата за национално осъзнаване и независимост.  Загадка е и защо се установява във Видин – столицата на Осман Пазвантоглу. Загадка е и самият Осман Пазвантоглу – кърджалия, сепаратист, признат за васален паша от султана.  Според Константин Иречек и  проф. Балан  Осман Пазвантоглу е бошняк ( от сърбо-хърватски произход). Пазвантоглу се опълчва на централната власт, в армията му участват и много българи и успява до смъртта си през 1807 г. да запази независимостта си. Развил голяма благотворителна дейност, успял да европеизира до известна степен Видин – построил водопровод, канализация,  библиотека, вместо полумесец на джамията му е поставено сърце, казармата му е във формата на християнски кръст. Бил в контакт с великия грък Ригас Валестинлис и вероятно чрез него е поддържал връзка и с Наполеон Бонапарт.

Именно във Видин Софроний Врачански, където живее три години (1800-1803), създава двата големи компилативни сборника с буквални и авторизирани преводи от гръцки, които го превръщат в истински пропагандатор на Просвещението сред българите. Текстовете и в двата сборника Софроний пише на разговорен български. Той издига в култ здравия разум противопоставяйки го на религиозния догматизъм. Да се дават пари за образование на децата за сметка на издръжката на манастирите е посланието на епископа.

След предстоя си във Видин Софроний Врачански се установява в Букурещ, където отново е в центъра на тайно общество. То успява да прати свои представители с препоръките на епископа в Русия, за създаването на българско лоби. Върхът в обществената дейност на Софроний Врачански е контактите му с легендарния руски военачалник ген. Михаил Кутузов, в резултат на които неговата Молба от 15 точки се превръща в платформата за икономическо и политическо развитие на автономна България. Във Влашко през 1806 г. успява и да отпечата на говорим български език компилативно-преводния сборник „Кириакодромион, сиреч Неделник“, което е началото на нова ера в историята на Българското просвещение.

В края на живота си пише „Житие и страдания грешнаго Софрония” – венецът на литературното му дело.  Това произведение на Софроний в никакъв случай не може да се причисли към средновековната култура, която по принцип е антисмехова. В мемоарите си котленецът използва сочен език, самоирония, тънък и оригинален хумор. Парадоксалното е, че един висш християнски духовник създава първата светска творба в българската литература, майсторски претворявайки традиционния житиен жанр в модерна художествена автобиография.

На днешния ден, 11 март, отбелязваме 274 години от рождението на Софроний. През 1964 г. котленецът е канонизиран за светец от патриарх Кирил.

Както и при Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, гробът му не е известен. Софроний Врачански умира някъде през 1813 г.във Влашко.

В интервю за bg-patriarshia.bg  от 2010 г. протопрезвитер проф. д-р Николае Дура, един от големите румънски познавачи на букурещкия период от живота на св. Софроний Врачански, заяви:

От разкритията, които направих наистина за първи път в румъно-българската история, става ясно, че ханът се е намирал там, където днес е разположена Румънската народна банка. Там е живял и работил и най-вероятно там е бил и погребан. Така сочат документите. Съществуват по-късни твърдения. За да елиминираме хипотезите, е необходима работа с документите, както постъпих аз. В противен случай отново се влиза в сферата на конюнктурните хипотези и се стига до една разказвателна, а не документирана историография.
Не е изключено дори някога да се направят разкопки, защото ако за нас 50-100 г. означава много, то за историята това е нищожен период, за да може идните поколения да открият там гроба на светеца. Където и да се намира, там или в някоя друга букурещка църква, защото и това не е изключено, или в някоя българска църква в Румъния, аз не изключвам тази възможност, или в някой манастир, или дори в манастира „Черника”. Аз поставих за обсъждане за пръв път това предположение. И сега ви казвам това, което не съм написал. Изследвал съм в „Черника”. Нищо не намерих. Не е изключено, кой знае, по някои по-стари кръстове да се открият надписи, защото бидейки приятели със св. Калиник, може да е бил погребан в „Черника”…

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …