Лира Литературно-рекламна Агенция
Вълнуващата история за руската принцеса Анастасия – най-малката дъщеря на последния руски цар, която е оцеляла след разстрела на семейството й и живяла в България, разказана от Христо Карастоянов в „Името” спечели наградата „Хеликон” за 2012 г. На 13 март, сряда, писателят ще гостува в най-голямата книжарница в България – „Хеликон-Пловдив, Център”, където от 18 ч ще представи отново романа си.
„Името” е само заради въпроса „Какво би било, ако?…” Впрочем, нали знаете, че имаше такава приказка – че Анастасия може би е живяла в село Габарево. Дори някъде в средата на деветдесетте бяха разкопани гробовете с предполагаемите тленни останки – нейният и този на брат й, престолонаследника Алексей. Защото според легендата той също е бил тук. Изчетох всичко около случая, но с една единствена цел: да избягам от фактологията. Жената, живяла в Габарево, например е починала в средата на петдесетте, а героинята от „Името” доживява чак до рухването на Съветския съюз през 1992 година”, заяви Карастоянов в интервю за lira.bg.
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Автор е на 29 книги – белетристика, публицистика и поезия. Романът му „Аутопия: другият път към ада“, 2003, е сред първите пет номинирани за наградата на Фондация „Вик“ книги. Носител е на много литературни награди, сред които и първа награда на „Развитие“ КДА за непубликуван роман (за книгата му „Смъртта е за предпочитане“, 2003), „Златният ланец“ за разказ на вестник „Труд“, „Чудомир“, национална награда за хумористичен разказ. Член е на Съюзa на българските писатели. Женен, има един син и внуци. Живее и работи в Ямбол.
Книги от Христо Карастоянов тук
