Лира Литературно-рекламна Агенция
„Дневник на необикновената жена“ е първата книга от поредицата на „AMG Publishing“ „Жената и нейната вселена”. Тази поредица е насочена към съвременната жена. Жената, която е уверена в себе си, справя се в бизнеса и професията, опитва се да жонглира с няколко задачи едновременно и често успява да го прави успешно, жена, която толкова добре се адаптира към изискванията на външния свят, че понякога забравя за стоите собствени потребности. В резултат на това често страдат тялото и взаимоотношенията й. Целта на книгите в поредицата „Жената и нейната вселена” е да окуражи жените да се върнат към своята истинска същност и да осъзнаят, че нуждата им от любов и възхищение не е женска прищявка, а очарование; че изразяването на емоциите не е прекалена сантименталност, а връзка с потребностите на сърцето; че способността да се дава и получава наслада не е някакво допълнение към живота, а подправка, която дава истинския вкус на живота; че отдаването не е слабост, а сила; че отказът от егоцентричните желания не е подчинение, а проява на любов, която топи и най-големия егоизъм.
„Жената и нейната вселена” е поредица за жената, която се стреми към цялостност.
За Моника Василева
Родена е и живее във Варна. Признава, че от малка я смятат за „странно“ дете, защото е можела с дни да стои затворена в стаята си и да размишлява върху някакви си „нейни” теми. От 10 години работи като терапевт „тяло“ и консултант по хранене и здравословен начин на живот в център за красота. Води и групови курсове – семинари за отслабване и здравословен начин на живот. Притежава дипломи за специалист по спортно хранене, рейки, масаж, шиатцу масаж, за терапевт тяло. Занимава се с медитация, йога, природна медицина, ароматерапия, аюрведа.
През 2010 година излиза първата й книга – „Подари си желаното тяло“. Благодарение на нея се запознава с много нови хора, нетърпеливи да споделят с нея ефектите от нейната програма.
Обвързана е, има дъщеря.
ОТКЪС
В началото на юли (съвсем не смятам, че месецът е случаен) с мен се случи нещо странно – загубих желанието си да правя каквото и да е. Реших да си дам почивка, като си повтарях, че това е само един най-обикновен период на „суша“ в живота ми (все пак навън е толкова горещо). Почти през целия месец не пра¬вех нищо съществено, но неудовлетворението като прегладнял вампир се беше вкопчило в гърлото ми. Колкото повече си давах „почивка“, толкова повече психически се изтощавах. Най-на¬края разбрах какво се опитваше да ми каже подсъзнанието ми – неудовлетворението идваше от безкрайните „трябва“, от неписаните правила, по които си налагах да живея (не показвай гнева си, храни се здравословно, бъди силна…), от изискванията ми към работа, взаимоотношения, външност… Нормално е, че колкото повече не правех нищо, толкова повече се вбесявах – егото ми усещаше как започва да губи почва под краката си.
Готови ли сте за тринайсетото умение на необикновената жена? Ето го и него: Не се водете от правила! Всички съвети, препоръки, принципи, които някога сте прочели (включително и в настоящата книга) или са ви били дадени от някой гуру, могат да ви вдъхновяват и променят, но не си ги налагайте! Нищо не убива спонтанността и красотата на живота повече от това да се опитваш да спазваш някакви идеалистични канони или да си разграфил щастието си на подточки.
Нека ви се представя в тази своя светлина – аз съм лекуващ се експертохолик – имам правила за почти всичко в живота си (дори имам правило за реда на чистене у дома). Избухвам пред дъщеря си и веднага в правилника ми се вписва: „Понижено умение да се владея“. Усещам как неспокойно се намествам на мястото си, докато любимият ми чете получен есемес късно ве¬черта и, хоп, ново правило: „Ревността е излишна“. Из целия ни дом има разпръснати листчета с всевъзможни „трябва“ – да се науча да правя лазаня, да довърша проекта за флаерите до края на седмицата, да започна пак да се занимавам с йога, да работя усилено над себе си… Мисля, че съм нямала период, през който да си кажа честно: единственото, което имам и трябва да правя в момента, е просто да се посветя на живота си. Просто да живея!
През юли житейският ми път ми преподаде един от най-важните за мен уроци – забрави правилата и приеми свободата. Пълноценният живот е независим живот – независим от условности и рамки. Няма нищо лошо да знаеш накъде отиваш, да мечтаеш и да правиш планове, но нека времето, което си посветил на същинския живот, да е много повече. Пренаписвай собствения си правилник всеки ден! Излизай от очертанията на игрището! Понякога минавай на червено към забранени от теб неща. Бъди алогичен в ходовете си. Бъди интересен и непредсказуем съотборник. Животът е игра, чиито правила се измислят в движение!
Опитайте се известно време да не си налагате нищо. В началото може също като мен да се вбесите на себе си. С течение на времето обаче ще отсеете важните за вас неща. Да, можете да се напиете до несвяст и това не е никакъв проблем – вашето ново Аз няма да ви отправи и лек укор. Но това ще ви накара ли да се чувствате добре? Истинските правила на живота не са тези, които пише разумът ни, нито тялото, нито дори сърцето. Истинските правила са като втора кожа на най-дълбоката ни същност. Това са естествените алгоритми, които се раждат ненасилствено.
Опитайте се да дадете формула за щастие, за пълноценен живот, за любовна връзка… Ако беше толкова лесно, всички щяхме да сме постигнали максимума в живота, нали? Ако все пак упорито искате да откриете някаква готова формула, започнете да учите математика.
През годините сте трупали огромно количество информация чрез житейски опит, телевизия, книги, разкази на други хора. Цялата тази виртуална библиотека в главата ви ви подава напътствия почти ежеминутно. Чуйте тези напътствия и започнете да пренаписвате базата данни.
Сигурно сте попадали на следната мисъл на Достоевски: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл“. Цялото ни общество издига лозунгите си към нас, лозунги, които ни приканват да намерим значението на преживяванията, да ги анализираме, да осмислим съществуването си. Цялата тази пропаганда дотолкова се е засадила в нас, че в един прекрасен момент осъзнаваме, че сме забравили нещо много по-велико от смисъла на живота – самия живот. Философстването на тема щастие може и да ни доближи до това да го изпитаме, но истинското щастие не се нуждае от анализи или описания, а от присъствие в настоящия момент.
Винаги щом се почувствате като в капан в собствените си „трябва“, си припомнете, че сте прекалили с изискванията към себе си. Припомнете си, че животът е в дланта ви, всичко друго е илюзорно. Голяма част от депресираните и крайно стресирани хора са именно онези, които са сложили в торбата си прекалено много изисквания. Наистина ли всичко, за което се безпокои¬те, към което се стремите или което сте си задали като златно правило, е толкова важно, че да ви отклонява от богатството на сегашния момент?
Отидете на море този месец. Потопете се бавно във водата. Легнете по гръб и отпуснете всяка клетка на тялото си. Усете¬те как вълните ви понасят в дадена посока, как водата полюшва ритмично тялото ви, а над вас грее яркото слънце. Не е достатъчно да плуваш добре. Понякога имаш нужда да оставиш вълните да те носят и галят. Само когато легнеш отпуснат по гръб във водата, можеш да видиш слънцето.
Необикновената жена знае как да се отскубва от многото „трябва“ в живота си и да се чувства цялостна точно тук и сега – без притеснения и извинения, без самоналожени условности и правила. Ценителката на живота е свободна от натиска на нормите.
Книгите на Моника Василева тук
