Лира Литературно-рекламна Агенция
„Пожарът на протестите е знак за провала на политическия елит на Прехода. Но също и знак за провала на гражданското ни общество. Въпреки всичките си „свободни“ медии и „независими“ анализатори ние като общество не знаем нито какво искаме, нито от кого да го поискаме. Не е страшно, че мнозина от протестиращите под „нов модел“ разбират съветска власт тип 1917 г. Страшното е, че никой не смее да им го каже”.
Така започва статия на доц. Бойко Пенчев – литературовед и културолог, редактор в „Литературен вестник”, преподавател и заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“, публикувана днес във в. „Сега”.
Според него хората в България имат всички основания да са гневни, но е безотговорно да се премълчава, че в същността си исканото от протестиращите „народовластие“ е утопия.
Той посочва, че „лъжата е в това, че е възможно благополучие без партии, стига да се намери подходящия спасител или „нов модел“. Само че сега Спасител се не вижда. Няма на кого да прехвърлим отговорността за живота си. Затова се фетишизират неща като „нова конституция“ и „Велико народно събрание“.
Анализаторът припомня, че с вечната популистка мантра за „мажоритарния избор“ бяха избрани всички корумпирани кметове. Както и че зад „най-красивото искане – за гражданско управление чрез формирани неясно как „съвети“, „квоти“ и прочие” се крие опасността от окончателно превземане на държавата от икономическите групировки.
„Ще стане като в богатите черноморски общини, където вече няма партии, а всевъзможни „граждански обединения“, зад които стои един или друг местен олигарх”, пише авторът. „И медиите, и „народът“ удобно забравят, че именно те, а не Световният еврейски заговор, докараха на власт охранителя от Банкя. Нима забравихме как социолозите мереха политическия рейтинг на Бойко Борисов още преди да е влязъл реално в политиката? И какво измерваха? Думите и заканите му – същите като тези, които чуваме сега по протестите”.
Прогнозата му за бъдещето: „Какво ще се случи оттук нататък? То вече се случва. Падането на правителството беше тежък удар върху ГЕРБ, а тлеещата криза и усещане за несигурност ще налива одобрение към БСП – независимо какво си мислят активно протестиращите. Другата вероятна възможност е да се появи нова, ултралява партия от типа на гръцката СИРИЗА, която ще поеме щафетата на радикалното хейтърство от „Атака“. Това обаче отново ще налее гласове към БСП, която ще влезе в ролята на „стабилния“, „предвидим“ политически субект вляво. Ще стане като през 2006 г., когато на балотаж на президентските избори се озоваха Георги Първанов и Волен Сидеров – и Първанов спечели със 76%”.
„Популизмът не може да пребори олигархията. Точно обратното, популизмът беше използван, за да бетонира мафиотския псевдо-капитализъм от 2001 г. насам. В проспериращите страни, на които искаме да приличаме, има двупартиен модел, а не надпартиен вожд. И гражданите участват в управлението, но всекидневно. Чрез партиите, чрез легитимни сдружения, чрез незабележима, но постоянна лична гражданска активност”, казва Пенчев.
Статията завършва със заключението, че „от протестите ще има полза тогава, когато хората намерят адресата на своите искания. А това са тъкмо презрените партии. Позицията „не щем партии, не щем да правим партия, не искаме избори, а властта“ е предложение за преврат. В протестите има рационално зърно, въпросът е да не бъде то удавено в левичарски бълнувания, от които ще се възползва същата олигархия, която поръчваше спасителите досега.”
Свързани заглавия:
Бойко Пенчев: Не виждам в близко бъдеще шанс за български Нобел
