Лира Литературно-рекламна Агенция
“Това е протест на отчаянието и беднотата. Обществото на отчаяните е много уязвимо и крехко. И лесно някакви здрави момчета без лица, този авангард с качулките, може да подмени ситуацията, лесно да я радикализира, както се и случи… А премиерът също така лесно, като на инат, да напусне сцената” – така писателят Георги Господинов коментира случващото се на улицата в интервю за dnevnik.bg. “Някога хората вдигаха два пръста, сега вдигат един – среден. Това само по себе си е красноречиво. Изчерпване на залежите от смисъл… Те и без това никога не са били особено големи”.
Според него бързата оставка на правителството е оставила протеста без мишена – “Гняв без адресат. И в този смисъл – адресиран към всички. Това лутане е много показателно. Имаме беднотата, имаме отчаянието, но отвъд това няма хоризонт” коментира Господинов, чиято нова книга “Невидимите кризи” ще излезе следващата седмица. В нея са събрани есета, истории и публицистични текстове, писани за българската и чуждестранната преса или четени на публични форуми.
“Отчаянието на хора, чийто живот е сбъркан, не знаят какво да правят и излизат на улицата, където чакат някой да им даде смисъл. Хем протест срещу държавата, пропита от корупция, хем искане за национализация – това е абсурд. Освен че няма лице, протестът още няма и език. Поне засега… Виждаме едно нямо тяло. И в тази разредена среда много лесно могат да се настанят популистки и екстремистки гласове”, коментира писателят. Според него големият въпрос на протестиращите е “не кой ще ми плати сметките за тока, а кой ще ми плати за проваления живот”.
“Една от големите грешки беше, че обществото лесно загърби анализа, литературата и реши да запълни екзистенциалните си кризи с една шоупрограма – да се „забавлява до смърт“, да къса салфетки или ако няма пари, да стои с ракийката и салатката”, анализира Господинов.
Според него литературата и киното “не си свършиха работата с прехода и социализма. Има толкова много архив, непрочетени страници, неразказани истории. Засега всичко се случва твърде инцидентно. Неслучайно соц-ът за младите хора вече е предимно лайфстайл, дизайн, по-скоро кръчма със соц интериор. За старите е лек носталгичен спомен за спокойни времена. Слава Богу, появяват се сериозни изследвания в академичното поле. Но в полето на всекидневното дебат за миналото практически няма”.
Книги от Георги Господинов тук
