Начало / Интервюта / Етгар Керет: Почти всичко ме натъжава

Етгар Керет: Почти всичко ме натъжава

Израелският писател Етгар Керет отговори на 20 въпроса за списание „LIGHT“ по повод предстоящото си гостуване в България. Eто какво пише изданието за него:

„Той съчетава в прозата си безпардонна ирония с нежна сантименталност, както най-прочутите готвачи на света събират в ястията си молекулна физика с арт авангард: изглежда невъзможно, получава се отлично и оставя незабравим послевкус. И съвсем очаквано не отговаря на клишето за глобално популярния автор (какъвто е): бестселърите му са ценни и от литературна, и от човешка гледна точка, а ако е самовлюбен и надменен, го крие толкова добре, че заблуждава дори Господ. Пише само разкази (добре де, и малко публицистика по разни световни периодики плюс комикси и филмови сценарии – никой не е съвършен): пет сборника до момента, три от които бяха публикувани на български – два в „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“, третият – в „Момичето на хладилника“. Точно както през 2010 и 2011 г. дойде да ни представи книгите си лично, Етгар идва в България и сега, когато излиза „Асамтой“ (отново превод на Милена Варзоновцева, отново издателство „Жанет 45“). На 25, 26 и 27 февруари можем да се срещнем с него в София и в Пловдив (поглеждайте страницата на издателството за още места) и да го питаме наистина ли вярва, че дяволите обичат шоколад, че скуката движи света и че асансьорите вкарват кучетата в екзистенциална криза.

––––––––––––––

Като какъв човек се определяте?
Далеч по-добър от онова, което учителката ми в началното училище някога си е мислила, че ще стана.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Емпатията. Вяра, която не е от най-разпространените в частта от света, където живея.

Любимият ви момент от деня?
Два са: сутринта, когато седемгодишният ми син ме буди, и вечерта, когато слушаме музика с него, преди да заспи.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не забравя защо изобщо съм се хванал с нея.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Съчинявам истории, които са едновременно измислица и истина.

Как си почивате?
Със секс и наркотици (за рокендрол съм вече старичък).

Какво ви зарежда?
Ласкавите хора.

Какво ви разсмива?
Никога не се смея, но много се усмихвам.

Какво ви натъжава?
Почти всичко. Мога да се разридая от някоя реклама на мобилен телефон.

Какво ви вбесява?
Когато чувствам, че човекът отсреща въобще не ме вижда, ставам нападателен. Но то е преобладаващо, защото подобни ситуации ми изкарват ангелите от страх.

Личност, на която се възхищавате?
Майка ми. Животът я е заринал в най-кисели лимони, а тя си е направила от тях лимонада, лимонов пай и лимонов сладолед. Нейната упорита борба да живее щастлив живот напук на всичко е най-великото чудо на света за мен.

Кое свое качество харесвате най-много?
Способността си да предскажа какво ще се случи след малко във филма.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Натрапчивата ми нужда да карам хората да си признават грешките.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Ще ми се да умеех да шофирам. Имам книжка, но карам толкова некадърно, че ме е страх да ползвам кола.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих буца швейцарско сирене на ящния си литературен агент.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
(Етгар, не си отговорил на този. / Нарочно не отговорих, беше ми скучен.)

Къде бихте искали да живеете?
В Тел Авив, където живея и сега, само че без повече войни и раздори наоколо.

Любимите ви имена?
Обама – харесва ми как звучи.

Най-интересното място, на което сте били?
Не местата, хората в тях са интересни.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
„Преструвай се винаги на добър и ще заблудиш дори Господ.“ (От „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“, на Кърт Вонегът)

Текстът е препечатан от списание „LIGHT“.

Книгите на Етгар Керет тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

nong-vang-m33FyCy79DQ-unsplash

Книги за есенно щастие

Предлагаме ви няколко заглавия, които сгряват в късите дни Дневната светлина става все повече кът …