Начало / Интервюта / Сузи Уелч, автор на „10-10-10”: Стотици хора са използвали с голям успех моите съвети и методи

Сузи Уелч, автор на „10-10-10”: Стотици хора са използвали с голям успех моите съвети и методи

Сузи Уелч, родена под името Сюзан Уетлауфър през 1959 г., е американска писателка, телевизионна водеща и бизнес журналистка. Водила е много известни телевизионни шоута, като „Good Morning America”. Заедно със съпруга си  Джак Уелч, са написали книгите „Winning”, „Winning: The Answers” и поредицата статии „The Welch Way”. Най-известната творба на Уелч е „10-10-10: A Life Transforming Idea”, която излезе през 2010 г.в САЩ. Сега книгата й е публикувана на български със заглавие  „10-10-10: 10 минути, 10 месеца, 10 години”. Творбата дава съвети за начини за постигане на успех в бизнеса, любовта, приятелството и като родител. Предлагаме ви интервюто, което  Сузи Уелч пред drexel.edu.
––––––––––

Представяхте ли си преди 20 години например, че ще бъдете в позицията да давате на жените съвети как да балансират работата и семейството?
–    Преди малко повече от 20 години се роди първото ми дете, тогава работех на пълен работен ден и осъзнавах колко трудно е да балансираш двете неща. Трудно е да имаш всичко едновременно. В един момент ми беше много тежко да преговарям за условията си на интервютата за работа, когато имам 4 деца, всичките под 4-годишна възраст.

По-трудно или по-лесно е за жените да постигат успехи в работата и личния живот едновременно?
–    Не мога да дам категоричен отговор, но въпреки че получих всичко, което исках от живот, работих усърдно през цялото време. Истината е, че здравата работа побеждава всичко. Никога не съм си мислела да се откажа от кариерата си. За мен не е стоял въпросът – деца или кариера. Винаги съм разсъждавала как да постъпвам по начин, който да е добър и за двете.

Стигаме до книгата ви. Ще ни кажете ли повече за нейната структура и същност?
Ключовият момент е 1996 г. Тогава заемах висока позиция в службата – главен редактор на „Harvard Business Review” – и 4 деца, ненавършили 7. Смятах, че ако положа необходимите усилия, всички ще бъдат щастливи. В един момент обаче осъзнах, че не живея живота си, а действам според ситуацията. Не поемам контрола, а само реагирам. Постигнах стабилност, когато започнах да взимам решения, на базата на последствията от тях.

Споделете все пак и за ограниченията – понякога трябва да си простиш, че избираш нещо пред друго, нали?
–    Разбира се. Но в същото време, методите ми никога не са ме подвеждали. Не бих казала, че ограниченията са особено много. Стотици хора са използвали с голям успех моите съвети и методи. Дори в тежки ситуации, като например да останат без дом, заради природна стихия, те са успявали отново да си стъпят на краката, сравнително бързо.

Бихте ли ни дали пример за успешно използване на съветите ви в книгата?
–    Да, ще ви дам реален пример. Мъж и жена, двамата художници, имат 2 деца – момчета. Тя зарязва кариерата си, за да подпомага неговата. Той постига сериозен успех, местят се в скъпо жилище в Ню Йорк, момчетата учат в частно училище. Той обаче започва да взима наркотици, проблемът се задълбочава и в крайна сметка умира от свръхдоза. Тя остава сама с децата, изхарчва останалите пари покрай разходите в къщата и погребението на съпруга й. В разговор със сестра си, тя споделя проблемите си. Сестра й има приятел, който е психотерапевт и знае за метода 10-10-10. Съпругата и терапевтът се срещат. През първите 10 минути дефинират проблемите. След това поставят цели за следващите 10 месеца. Накрая той я пита как вижда живота след 10 години. Тя отговаря, че няма представа дали дори ще доживее дотогава. Тогава обаче се намесват децата, които споделят своите мечти. Това й помага да вземе решенията, необходими за осъществяването на мечтите на синовете й. Постепенно живота им влиза в релси – продават жилището, тя започва работа, децата поемат ангажименти и т.н.

В книгата пишете, че всеки трябва да се научи да носи отговорност за последствията от своите решения. Все пак обаче понякога средата, културата, обстоятелствата те потискат.
–    Не съм много съгласна. Поне аз не съм изпитвала такива неща. Имам късмета да живея на място, където представянето е всичко и те оценяват по него. Никога не съм била жертва на предразсъдъци или дискриминация. Когато работих в прекрасната компания „Bain & Company”, тях не ги интересуваше дали съм мъж или жена, дали имам деца или не. За тях беше важно да си върша добре работата. Аз го правех и всичко беше наред. Сигурна съм, че има глупаци и неандерталци, които се отнасят зле, но в класните компании, никой вече не дискриминира жените.

Бихте ли споделила, като изпълнителен директор на бизнес програма в университета „Chancellor University”, какви са проблемите на младите жени, които искат да навлязат в света на бизнеса. Ясно е, че балансирането на работа и семейство е нещо важно, но има ли и други фактори?
–    Едно от нещата е балансирането на 2 успешни кариери. Защото понякога във връзката, и двамата имат успешни кариери, и е трудно за двойката. Трябва да се взимат решения относно компромиси, кой ще се съобрази с другия, кога и т.н. Винаги се налага обаче едната кариера да бъде водеща. Това са моите наблюдения. Който печели повече, другият се съобразява повече с него. Така се получава, не казвам, че е правилно.

Свързани заглавия
Бестселърът „10-10-10” е вече на българския книжен пазар

„10-10-10: 10 минути, 10 месеца, 10 години” тук

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …