Лира Литературно-рекламна Агенция
Райна МАРКОВА
Може би ако този сборник не беше озаглавен така, щеше да се казва „Просто игра” като едноименния разказ, изстрелял Стоян Ненов в публичната орбита. Или дори „Хазарт”. Такова поне е усещането, което ни остава след прочитането на тези пъстри, извънредно жизнерадостни, но и напълно лишени (с едно-две изключения) от „хепиендовост” истории. Като че ли сюжетите на тези истории са оставени, да се развиват стихийно, по логиката на хвърлени зарове, а не следвайки предварителните намерения на автора. Това обаче не означава неумелост в конструирането на сюжета, тъкмо напротив! Просто тактиката на автора е такава. Той създава атмосфера на тайнственост и изненада, на усещането, че нещо специално има да се случва. И то в крайна сметка се случва. Плътността на детайла дори в най-фантастичните и „измислените”от тези истории не позволява на вниманието и за миг да се отплесне в криволиците на фикцията чак до финалния сблъсък с чудото, чудовищното, чудесното.
Героите на Стоян Ненов също си имат специфична особеност и тя е, че не притежават нищо особено. Те най-често са някакви напълно безпомощни и захвърлени в суровия свят неукрепнали индивиди – тийнейджъри, като култовият в злополучията си Монстър Магнет или просто млади градски неудачници, принудени да научават нещата от живота по трудния начин. Тези герои са обречени, да не им се случва нищо важно, но те рядко са в покой, борят се с лошите обстоятелства на всяка крачка, а сегиз-тогиз изчезват в нищото: падайки от скала, пометени от морска вълна, погълнати от загадъчен черешов скрин или всмукани от внезапно отворило се в небето отвърстие.
Въпреки умелото разгръщане на сюжета, правдоподобните образи и изпипаните детайли, силата на Стоян Ненов обаче е другаде: в ритъма на мисълта, така да се каже, в синтаксиса. Първият, но май най-нов разказ в този сборник е чудесен пример в това отношение. Той е озаглавен на италиански „Il Mostro”, което означава не друго, а „Чудовището”, и е по италиански напевен, възторжен, дори екзалтиран. Защо? Прочетете и ще разберете.
„Острови“ на Стоян Ненов тук
