Винс Флин (46) е американски автор на бестселъри в жанра политически трилър. Завършил е университета „Св. Томас” в Минесота и в началото работи като счетоводител и маркетинг специалист в „Крафт фудс”. През 1991 г. напуска компанията и постъпва в морските войски на САЩ, като записва и военно училище. Седмица преди завършването си той е дисквалифициран по медицински причини от морската авиация. Много негови книги са преведени на български, сред които „Врагът сред нас”, „Всичко е лично”, „Орион”, „Лиценз за убиване” и др. В края на миналата година излезе последната му книга от поредицата му за специалния агент Мич Рап „Комбинаторът”. Творбата от скоро е и на българския пазар. По повод нейното публикуване, Флин говори пред frontpagemag.com.
––––––––––––-
„Комбинаторът” е 13-та Ви творба за Мич Рап. Защо читателите го приемат толкова добре?
– Ще цитирам Чърчил: „Всички ние спим спокойно в леглата си благодарение на сурови мъже, които бдят нощем, готови да посетят онези, които могат да ни причинят зло”. Повечето американци знаят, че има много лоши хора, които искат да ни наранят. Свидетел съм както на възхода на радикалния ислямски фундаментализъм, така и на залеза на комунизма. Имах предвид тези неща, когато изграждах персонажа. Сега наред са някакви луди, раситити и ислямофашисти. Знам, че звучи грубо, но по-добре ние да ги убиваме преди те да са ни убили. Сигурен съм, че хората са съгласни, някой като Мич Рап да отиде и да се погрижи за тези проблеми, преди те да са почукали на нашата врата. Повече политици обаче нямат куража да се отнесат по този начин с проблемите.
Като заговорихме за политици – президентите Клинтън и Буш са ваши фенове. Сега се говори, че и Обама Ви харесва. Защо герой, който не се съобразява с политиката, като Рап, е толкова привлекателен за хората „от другата страна”?
– Не съм сигурен, че се връзвам на слуха за Обама, но съм чувал Ромни да казва, че чете моите романи. За него знам, че ми е фен. Не съм от онези холивудски нагаждачи с големи усти, готови на всичко, за да са признати от политиците. Интересуват ме проблемите свързани с националната сигурност. Не се вълнувам от политиката на Обама или който и да е друг. Много съм разочарован както от администрацията на Буш, така и от тази на Обама, защото те постоянно подценяват проблемите и гледат да замажат положението. И никога няма кой да излезе и да каже: „Извиняваме се, сгрешихме, трябваше да бъдем по-единодушни по въпросите за националната сигурност”. Те показват тотално неразбиране на ислямския фундаментализъм. Това, което се случи в Пакистан през октомври 2012 г. показва срещу какво се изправяме. Стреляха по 14-годишно момиче, само защото искаше да се образова. И когато разбраха, че тя е оцеляла при атаката, тези животни направиха изявление, че следващия път ще поправят грешката си. Тези хора мразят хомосексуалисти, мразят правата на жените, мразят евреи, християни, всички, които не се връзват на фундаменталистката им гледна точка за исляма. Готови са да убият и себе си, и невинни хора, без да им мигне окото. Мразя, когато американци го играят слепи, казвайки: „Кои сме ние, че да ги съдим? Те просто са различни от нас”. По същия начин, същите безгръбначни се изказваха за „Ку-клукс-клан” през 60-те години. Когато се пращат група деца, болни от синдром на Даун, да се взривят, трябва някой да стане и да каже, че тези хора са зли и изкривени и никакво разбиране няма да помогне.
Последната ви книга се занимава с новата мода – „за печелене на сърца и умове” във войната срещу терора. Какво казват вашите контакти сред военните, има ли прогрес?
– Това е положително усилие, но няма начин да направим нещо значимо. Афганистан ще изглежда по същия начин, както преди войната да започне. Ще продължат престрелките и взривовете, страната ще кърви с десетилетия. Такива са – бият се като племена. Просто няма да оставят оръжията и да се опитат да се приобщят. Това е държава, която е в отчаяна нужда от модернизация, но това няма да се случи скоро, може би няма да го доживеем. Печеленето на сърца и умове няма да работи като цяло заради „Ал Кайда”, талибаните и подобни групировки. Техните умове са прекалено малки. Те стигат дотам, че да стрелят по деца, защото искат да ходят на училище.
Филмовото студио „CBS Films” взе правата за Мич Рап и се надяваме, че ще има филмова поредица. Разкажете за проблемите с „Холивуд” и какъв отпор срещате оттам.
– С удоволствие. Мич Рап е единственият герой на бестселъри, който не се появявал във филм на „Холивуд”. Книгите се продават много, много добре, но нямаше кой от „Холивуд” да се захване, особено в годините на Буш и Дик Чейни. „Холивуд” пропускат много възможности, защото не играят както трябва на пазара. Хората се чудят, защото моята поредица има успех, а книги на разни адвокати и журналисти не се продават. Защото техните герои са адвокати и журналисти, а хората не понасят такива. В моята серия, героите са хората от тайните служби, специалните части, ЦРУ – всички, които се занимават с националната сигурност. А злодеите, за всеобща изненада, са ислямски радикални фундаменталисти. И читателите ми вярват. Колкото и медиите да се опитват да им промият мозъците, хората виждат за какво става въпрос. Другите злодеи са политиците и бюрократите. Лесно е да се гради история върху тези неща, защото това е реалността.
Книгите на Винс Флин тук