Лира Литературно-рекламна Агенция
За 26 години творческа дейност създава около 900 творби, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Смятан е от мнозина критици за гениален развач. Почти през целия си живот упражнява професията си на лекар, но намира време да пише. Затова и казва, че „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“. Прописва обаче заради парите. Според него ролята на писателя е да задава въпроси. Оставя дълбока следа в развитието на драмата.
На днешния ден, 29 януари, е роден Антон Павлович Чехов. Баща му е търговец от Таганрог. Още като гимназист Чехов пише хумористични текстове за ученически списания. През студентските години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията „Стрекоза“, „Будилник“, „Зритель“ и др., подписвайки се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник „Осколки“, води рубриката „Отломки от московския живот“(1883-1885). През 1884 г. излиза първата му книга с разкази – „Приказките на Мелпомена“, а по късно и „Пъстри разкази“(1886), „В полумрака“(1887), „Сърдити хора“(1890).
През тези години писателят е под силното влияние на Л.Толстой. В края на 80-те години пише пиесите „Иванов“, „Горски дух“, „Сватба“, водевилите „Мечка“, „Юбилей“ и др. През 1890 г. заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на пратените там хора, което оставя дълбоки следи в съзнанието му. След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“(1893-1894). Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите „На заточение“, „Палата №6“. Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза. През 1892 г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, а по-късно в началото на века пише „Три сестри“ и „Вишнева градина“. През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания (1899-1902 и 1903).
През 1904 г. поради рязко влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденвайлер, където и умира.
Знаменити фрази от Чехов
Краткостта е сестра на таланта.
Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.
Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.
Бездарен не е този, който не умее да пише повести, а онзи, които пише, но не умее да скрие това.
Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.
Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.
Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.
Ако се боите от самотата, не се женете.
В семейния живот най-важното винтче е любовта…
Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.
Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.
Интересно е да се ожениш само ако е по любов; да се ожениш за една девойка само затова, че е симпатична, е все едно да си купиш на пазара ненужна вещ само затова, че е хубава.
Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.
Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.
Да отричаш болниците и училищата е по-лесно, отколкото да лекуваш и учиш.
Лесно е да бъдеш благодетел, когато имаш две хиляди хектара.
Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.
Ласкаят този, от когото се боят.
По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.
Проблем на съвременността. Работата не е в оптимизма или песимизма, а в това, че деветдесет и девет процента от сто нямат никакъв ум.
Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.
Няма такова нещо като национална наука – както няма и национална таблица за умножение; което е национално, то вече не е наука.
Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.
У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.
Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.
Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.
На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.
Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.
Книги от Чехов тук
