Най-доброто от кратките творби на Рашко Сугарев (1941-1995) излиза в сборника „Светлината на онези дни”. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери.
Рашко Сугарев е роден в Пловдив. Завършва медицина във ВМИ – Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като редактор в пловдивския алманах Тракия, в Дружеството на писателите в Русе, редактор е в издателство Народна младеж. Петнайсет години е редактор във Военното издателство Св. Георги Победоносец. Умира на 16 март 1995 г. Членува в Съюза на българските писатели. Неговите произведения са преведени на немски, руски и чешки език. Носител е на редица литературни награди, между които и награда Пловдив за 1971 г. На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ.
Другите за Рашко Сугарев:
В новата българска белетристика Рашко Сугарев заемаше мястото на самотен и донякъде неразбран писател. Сега, след неговата смърт, творчеството му ще привлича все повече почитатели, защото фалшификатите умират с авторите си, а истин¬ското и неподправеното увеличава цената си с годините.
Георги Величков
Малко преди да си отиде от този към по-добрия свят, Рашко ми подари един повреден барометър. Той и сега ми е скъп – показанията му не престават да ме учат да определям безпогрешно най-благоприятната околна среда за духовно съродство.
Йордан Велчев