Начало / Автори / Марсел Пруст – пресечната линия на всичкостта

Марсел Пруст – пресечната линия на всичкостта

140 г. от рождението на великия писател

 

На 10 юли 2011 се навършват 140 години от раждането на Марсел Пруст, един от най-големите автори, способни да обхванат всичко от вътрешния и външния свят и да му дадат форма. Всъщност това е не само последният метафизичен мислител, той е и последният човек, успял да издигне възхитителни паметници на мисълта, дори бих казал, че Пруст е авторът създал последните духовни катедрали. А “По следите на изгубеното време” се оказва най-изследваният, най-известният и в същото време най-малко четеният роман на двадесети век. Вярно е, че това е труден роман, трябва да го признаем. Но “Вълшебната планина” на Томас Ман също не е лек за четене, това са книги, които изискват време, изискват по-различна нагласа и осмисляне при едно мудно, протяжно-бавно, извънвремево възприемане на удоволствието. Само че романът на Марсел има една особеност: той по-скоро може би е адресиран не толкова към широката публика, колкото към хората, които се занимават с литература. Защото произведението е празник, който започва на повърхността на реалното, минава през ярки възприятия, аромати, спомени за цветове, картини, помещения и обстановки, за да потъне в дълбините на човешките мисли и усещания, и после отново да изплува на повърхността.

Не е лесно да се говори за Марсел Пруст като писател, той е част от творбите си, всяка изживяна от него емоция намира място в книгите му, той е като архитект, който от малък, още докато прекосява булонския лес и получава първия си астматичен припадък, започва, мисля дори несъзнателно, да размишлява на темата щастие. Естествено, не е първият, който го прави. Но начинът, по който го прави е единствен. Оказва се, че този изтънчен интелект, този извисен дух, прекарва 15 години от живота си в най-безсмислен живот сред безделници, кариеристи и плиткоумни сноби: през деня е прикован към леглото в треска, изтощен, със спуснати завеси и без никаква следа в стаята си от ароматите на природата /нека да припомним, че само Габриеле Д’Анунциo се е преобличал повече от него- Марсел сменял в денонощието до 9 фланелки вкъщи/, а нощем, във фрак, от парти на парти, от прием на прием, пилеейки времето си в покани, увеселения и куп подобни развлечения. Така, за щастие или за съжаление, той се превръща в най-желания човек на всички светски изяви. И в същото време най-излишният. Защото въпреки, че е най-желаният събеседник, той никога не е оценен истински.

Почти по нищо не се отличава от останалите видиотени сноби на епохата. Освен по едно: всяка вечер, като се върне вкъщи и се пъхне в леглото си, той пише. И няма как да е иначе. Пруст е човекът, който е страдал от свръхидеи; той е човекът, който с болезнената си чувствителност успява да разплете само някои от тях и да им даде форма. Трупа лист върху лист и придава плът, блестяща форма на всичко онова, което е чул, видял, подушил или усетил подсъзнателно. Така от полу-лентяй той се превръща в един от най-неуморните работници в историята на литературата. Затова и произведението престава да бъде просто роман и се превръща в енциклопедия, а автора му губи човешките си очертания, лишава се от физическите си контури и се превръща в някаква обширна, безбрежна площ, превръща се в уникално място място. Да, аз бих сравнил Марсел Пруст с мравуняк, с един жужащ кошер, с бездънен мрачен кладенец, който съдържа в себе си безкрайно, несметно количество усещания. Пруст се превръща в място, защото той е пресечната линия на всичкостта, само у него си дават среща всички нишки от вътрешния и външния свят: картини и цветове, чувства и събития се събират в една точка и тръгват отново към света, за да го омаят и покорят.

Спокойно можем да заявим, че Марсел Пруст е авторът, за който с пълна сила важи една мисъл на Хемингуей: „Бих дал всичко, за да мога да прочета отново някои книги, сякаш никога не съм ги чел”.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

picture4

Светлана Дичева: Ако бях политик, щях да слушам внимателно интервютата с творци

Радиожурналистът предлага сега сборник с разкази Познавате кадифения тембър на Светлана Дичева от програма „Хоризонт“ …