Винаги се радвам, когато попадна на някоя хубава книга. Радостта ми е още по-голяма, когато авторът е млад и вече пише много добре. Говоря за Гийом Мюсо и новоизлезлия му роман „Хартиеното момиче”.
Това е едно много добро четиво, прекрасна книга за любов, болка, приятелство, книги и писатели, за тънките граници между действителност и фикция, за щастието и за възможността да изиграеш добре картите си, които съдбата ни е раздала. Независимо от елементарните, но досадни десетина грешки, плод на коректорско нехайство или изобщо от липсата на фигурата „коректор” (както правят повечето издатели, за съжаление, за да спестят пари) препоръчвам книгата на всички между 15 и 95 години.
Независимо от пагубното въздействие на новите технологии, социалните мрежи и изтласкването на много дейности във виртуалното пространство, хубавата книга, истинската – на хартия, с тегло, корица, цвят и мирис -няма да умре, убеден съм.
„Хартиеното момиче” тук