Лира Литературно-рекламна Агенция
Джон Стайнбек е признат за една от най-значимите фигури в американската литература, въпреки това обаче той бил избран за Нобелов лауреат през 1962 г. като компромисен вариант, пише „Гардиън”. Това разкриват скоро отворените архиви от тогавашната комисия. Както е известно, шведската академия пази всичко около избирането на Нобеловите лауреати секретно в следващите 50 години. Обявяват се само номинираните.
Тогава 66 имена били разглеждани като потенциални кандидати, като номинирани, освен Стайнбек, били британските автори Робърт Грейвс и Лоурънс Дюрел, френският драматург Жан Ануи и датската писателка Карън Бликсен.
„Няма кандидати, които да заслужават Нобелова награда и комитетът на наградата е в незавидно положение”, пише Хенри Олсон, член на тогавашното жури, цитиран от шведското издание „Svenska Dagbladet”.
Робърт Грейвс бил отхвърлен, защото, макар да имал няколко исторически романа, бил виждан основно като поет. Олсон не искал друг англосаксонски поет да получи приза преди смъртта на Езра Паунд, който бил, според него, най-добър от всички. Паунд пък не е предвиден като победител заради политическите си убеждения.
Бликсен отпада, след като умира онзи септември, преди обявяването на носителя на отличието. Дюрел е подминат за втора поредна година, защото творчеството му е с „оставяло еротичен привкус”, а и комисията мислела да го разглежда отново през идните години. Ануи е отхвърлен по неясни причини, но се предполага, че значение са имали две неща. Първо, френският поет Сен-Джон Перс получава Нобел през 1960 г., което означава, че Франция скоро е имала носител на награда, а и Жан-Пол Сартр, друг французин, също е бил предвиждан за скорошен победител. Сартр печели през 1964 г.
За Стайнбек, комисията смята, че най-добрите му дни са в миналото. „За мишките и хората” излиза 1937 г., „Гроздовете на гнева” през 1939 г., „На изток от Рая” през 1952 г. Все пак, той получава признание от критиците за излезлия през 1961 г. роман, „Зимата на нашето недоволство”. В записките на комисията се вижда, че те се колебаят между Стайнбек и Грейвс. Отчитат, че Стайнбек е по-популярен и по-млад, което наклонява везните в негова полза. Комитетът смята, че така изборът им ще бъде приет по-добре.
Още тогава обаче шведската и американската преса критикува шведската академия. Самият Стайнбек, попитан, дали заслужава приза, отговаря: „Честно казано, не”. За втора година изборът на комисията е спорен, след като през 1961 г. избират югославския автор Иво Андрич пред Дж. Р. Р. Толкин, защото „Властелинът на пръстените” не показва, че авторът е разказвач на най-високо ниво”.
Книги от Стайнбек тук
