На днешния ден през 1585 г. на 61 години умира Пиер дьо Ронсар, когото съвременниците му наричат Принца на поетите. Той е член на Плеядата, състояща се от седем автори: Ронсар, дю Беле, Баиф, Реми Бело, Понтюс дьо Тиар, Етиен Жодел и Дора.
Техните книги предизвикват ожесточени литературни спорове през ХVІ век. Поетите отричат простонародните и средновековни форми на стихотворчество и съветват френската поезия да „следва древните“.
Любимец на френските крале и техен учител в тайните на поезията, Ронсар е знаменитост още приживе и сам издава събраните си съчинения. Да си спомним за рицаря на мерената реч с това стихотворение:
О моя книго, тъй съдбата отреди:
догдето аз съм жив, оставаш непризната.
Не мине ли човек с Харон отвъд реката,
напразно би мечтал, че ще се утвърди.
Но мислите ми в теб читател ще следи
след векове и тук, загледан в долината,
ще се учудва как тъй малка, непозната
такъв голям поет могла е да роди.
Дерзай, о, книго, виж — човекът жив ни дразни,
добрите му дела и мисли са напразни,
ала подир смъртта сравняваме го с бог.
Не дава завистта за живите прослава,
но щом човек умре, замлъква съдник строг
и почести без злост потомството отдава.Превел от френски: Пенчо Симов