„Първоначалното заглавие беше „Тоталитарната държава“, но в онези времена беше невъзможно да излезе с това заглавие”, заяви д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на България, при представянето на четвъртото издание на труда му „Фашизмът” („Тоталитарните близнаци. „Фашизмът“ тридесет години по-късно“), което е разширено и обогатено, предаде БГНЕС. Премиерата на книга се състоя в София прес и беше уважена от малцина приятели на д-р Желев от зората на демокрацията, между които Димитър Луджев, Емил Кошлуков, Румен Данов, Ренета Инджова. Д-р Желев прочете откъс от Втора глава на книгата, където много асоциации могат да ни върнат и към днешния ден и много въпроси от днешния ден остават все още без отговор.
„Аз никога не съм смятал, че „Фашизмът“ е най-голямото ми интелектуално постижение. Тази книга просто попадна на своето място в своето време. Тя даде отговор на големите политически въпроси, които хората си задаваха, но на които далеч не винаги можеха да отговорят. Оттук и нейният голям обществен резонанс, който я превърна от чисто културно в голямо политическо събитие“, подчерта д-р Желев, припомняйки трудната съдба на първото издание на „Фашизмът“.
„Тоталитарните близнаци. „Фашизмът“ тридесет години по-късно“ тук
„Фашизмът“ на Жельо Желев е наистина компилативен труд без особена стойност, като се има предвид колко много и сериозни трудове има по темата от чужди автори. Книгата попадна случайно в полезрението на цензурата и случайно беше обявена за вредна и така се създаде мита около нея и около
елементарния като мислене и култура Жельо Желев от село Веселиново.
Голяма греша беше, че го направихме президент, защото той направи много бели – подкрепи Доган и ДПС, Македония за ЕС, нанесе вреди на СДС, изобщо случайна, недостойна фигура се оказа д-р Желев. Нито учен, нито политики, просто един наивен селянин, попаднал случайно на върха и направил куп фатални грешки. Прост човек!