Начало / Любопитно / „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф” от Христо Христов (откъс)

„Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф” от Христо Христов (откъс)

Разведки под прикритие в Градината на Божията майка

„Понастоящем съществуват реални възможности за довършване на операция „МАРАТОН”

Из строго секретно допълнение към план относно: Провеждане на операция „МАРАТОН” на ПГУ-ДС, 11 ноември 1985 г.

На 16 декември 1985 г. трима поклонници, стъпват в Градината на Божията майка – Света гора, Атон. Те се представят като обикновени туристи, но странното е, че пътуват с дипломатически паспорти. Още по-странен е изборът на крайно неподходящия зимен сезон за посещение на святото място. И тримата – Иван Генев, вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Солун, Венцислав Агайн, първи секретар в посолството на НРБ в Атина и Динко Пехливанов, съветник на българския посланик в Атина – отиват в Света гора за първи път, въпреки че от година работят в Гърция. Дипломатите носят подаръци на монасите от българския манастир „Св. Георги Зограф”. Възнамеряват заедно с тях да отбележат празника на Св. Никола (на 19 декември по стар стил), въпреки че са атеисти и членове на Българската комунистическа партия.
От пристанището Дафни, на което слизат, се отправят за столицата на монашеската република Карея, където получават разрешителни за 4-дневен престой. През зимния период пътува само един кораб дневно и те преспиват в Конака на българския манастир в Карея. На следващия ден, 17 декември 1985 г., от Дафни отплават с кораба за пристанището на „Зограф”. Преди да се качат обаче е извършена митническа проверка. Те забелязват, че щателно се проверява багажа, но не и пътниците.
На пристанището на „Зограф” ги очаква игуменът на манастира архимандрит Евтимий. В обителта всички монаси ги посрещат радушно. Настаняват и тримата в една стая, по тяхно желание. Присъстват на вечерната служба, след което лично игуменът показва на гостите двете църкви „Св. Георги” и „Успение Богородично”. Вечерят с всички монаси. Тогава вицеконсулът Генев говори с библиотекаря отец Пахомий за следващия ден в 9 часа сутринта да им покаже библиотеката.
В уговорения час на 18 декември 1985 г. трима поклонници са въведени от библиотекаря в библиотеката на манастира. Там той им показва различни забележителности. Гостите изразяват желание да разгледат конкретно една книга. Той им я показва. Тогава консулът Генев  му казва, че с цел запазване на тази „свещена книга” трябва да я поставят в прозрачна кутия, която носят за целта. Взима кутията от стаята, в която са настанени и се връща в библиотеката. Тогава се случва нещо нечувано в историята на „Зограф”! Поклонниците тайно присвояват оригинала, като го подменят с копие. Ето как е описан този момент:

Самата подмяна на двете „книги” стана трудно, но незабелязано от отец Пахомий. Благодарение на проявената съобразителност и бързина от „ИВОВ” и „БИЖЕВ”, а също и с помощта на Динко Пехливанов, който също отклони вниманието на отец Пахомий.

След запечатването на „книгата” в плексигласовата кутия, тя бе поставена в стъклената витрина, която се заключва. След това се качихме да разгледаме ценните книги на втория етаж на библиотеката, където отец Пахомий на няколко пъти изрази радостта си, че „книгата” в бъдеще вече няма да бъде пипана от никого.”

Подменената „книга” е оригиналът на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която след откриването й през 1906 г. близо 80 години се пази ревностно от българските монаси и се предава от библиотекар на библиотекар.
Описанието на случилото се на 18 декември 1985 г. е част от доклада на Иван Генев, който освен консул е и кадрови офицер от резидентурата на Първо главно управление на ДС в Солун. Колегата му „дипломат” Агайн пък е зам.-резидент в резидентурата на разузнаването в Атина. Съветникът Пехливанов играе ролята на „чистия човек”. „ИВОВ” е кодовото име на Агайн, а „БИЖЕВ” – на Генев. „История славянобългарска”, оцеляла въпреки всички превратности на времето – 223 години след като монахът Паисий Хилендарски я дописва в „Зограф” и я  оставя да се пази там, попада в ръцете на Държавна сигурност.

„Сменихме оригинала с предварително носеното от нас копие при следната ситуация: Дядо Пахомий, библиотекарят, беше много ревнив към посетителите в библиотеката. Той ме познаваше в качеството ми на зам.-генерален консул в Солун, където сме се срещали неколкократно, когато той е идвал от Света гора”, разказа за първи път, 27 години след кражбата бившият оперативен работник (ОР) от разузнаването Иван Генев. Разказът му продължава:

„През декември 1985 г., когато осъществихме операцията, дядо Пахомий беше известен от нас, че ще донесем плексигласова кутия, в която да поставим оригинала на Паисиевата история. Предварително беше обсъдено дали да му се доверим, но беше решено подмяната да стане без негово знание, тъй като преценихме, че ще се възпротиви. Той беше много ревностен пазител и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката.

В манастира „Зограф” пристигнахме с колегите Агайн и Пехливанов за празника Никулден, който монашеското братство празнува по стар стил. Когато на следващия ден посетихме библиотеката аз носех кутията и дядо Пахомий ни показа оригинала на „История славянобългарска”. Тогава го помолих да свали от втория етаж на библиотеката една друга книга, която предварително знаех, че се намира там. Библиотекарят с неохота се качи да я донесе, като оригиналът на Паисиевата история остана при нас. Именно тогава го разменихме с копието. Когато дядо Пахомий се върна, ние вече бяхме поставили копието в кутията и я залепихме, като му дадохме указания да не се отваря.”

Разузнавачите не остават в „Зограф” за Никулден. На следващия ден след кражбата те съобщават на игумена Евтимий, че ще трябва да си тръгнат, тъй като времето може да се развали и има опасност корабът вече да не пътува.
Генев и Агайн предварително обсъждат положението и променят плана за действие. Той предвижда оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изнесен в специално подготвен тайник на чанта, която носят със себе си. Разузнавачите решават безценният за всички българи ръкопис да бъде изнесен под пуловера и ризата на Венцислав Агайн. Те се опасяват от факта, че на митницата багажът се проверява щателно, особено чантите, а не се извършва обиск на хората. Отделно от това книгата се оказва по-голяма от очакваното и тайникът в чантата не се залепва добре, за да я скрие. С просто око се вижда, че в него има предмет.
Телосложението на Венцислав Агайн е слабо и зимното му яке замаскира, че под дрехите си носи книга. „Отчетохме и обстоятелството, че при евентуален обиск (ако имат сигнал за това) цялата вина и отговорност ще паднат лично върху „ИВОВ” с всички последици, но че това е единственият начин и то най-разумен и относително сигурен”, посочва в доклада си Генев.
Последвалата митническа проверка на пристанището потвърждава опасенията им. Митничарят отваря чантата с тайника без да му направи впечатление, че вътре той е празен. На хората обаче не е извършен щателен обиск.

„Ние бяхме просто изпълнители. Изпълнихме нареждане на Центъра да донесем книгата. Аз бях предварително прецакан, защото уговорката беше, че при евентуално разкриване трябва да понеса цялата отговорността и последиците, но по никакъв начин да не допусна случилото да се свърже с НРБ ”, разказва за първи път след 1985 г. Венцислав Агайн, разузнавачът изнесъл черновата на „История славянобългарска” от Света гора. Той описва събитията така:

„Всички бяхме напрегнати и под напрежение. Дядо Пахомий не знаеше и не забеляза подмяната. Олекна ми чак, след като предадох оригинала в Генералното консулство в Солун.”

Оттам с дипломатическата поща ръкописът е изпратен в посолството на НРБ в Атина, откъдето отново с дипломатическата поща отпътува за София.
Така е сложен финал на една от най-дълго подготвяните и планирани секретни операции на Държавна сигурност зад граница. За това недвусмислено говори и кодовото й име – „МАРАТОН”.

Свързани заглавия
Христо Христов написа книга за кражбата на „История славянобългарска”

Как стана възможно разследването за кражбата на Паисиевата история

Прочетете още

215939_b

Сборник със знакови текстове на Ориана Фалачи

Ключовите събития от повратната в съвременната световна история 1968 година, видяни през погледа на известната …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *