Лира Литературно-рекламна Агенция
„Не зная наистина дали заслужавам един ден светът да украси с лавров венец ковчега ми. Поезията, колкото и да я обичат, е била всякога само свещена играчка или средство, благословено за божествени цели. Но меч трябва да положите върху ковчега ми, защото аз бях доблестен воин в освободителната бран на човечеството.“ Тези думи са на големия германски поет Хайнрих Хайне. Той е роден на днешния ден през 1797 г. Освен поезия Хайне създава и много сатирични и публицистични творби. Нека да се насладим на някои от крилатите му фрази:
Ако Господ по право претендира за първото място в създаването на Творението, то на Шекспир по право принадлежи второто.
Ако цяла Европа се беше превърнала в непрекъснат затвор, то пак би останала пролука за бягство – това е Америка – и слава Богу пролуката е по-голяма от целия затвор.
Александър Дюма краде от миналото, обогатявайки настоящето. В изкуството няма шеста заповед.
Беше ни предписан патриотизъм и ние станахме патриоти, защото правехме всичко, което ни заповядваха нашите господари.
Бог съществува, но да кажеш: „Аз вярвам в Бога“ е вече богохулство.
Бог ще ми прости — това му е работата.
В литературата, както и в дивите гори на Северна Америка, синовете убиват бащите, когато те станат достатъчно стари и слаби.
В любовта, както и в римо-католическата религия, има предварително чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в истинския вечен ад.
В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнината слепият е по-добър водач – той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия.
Всеки автор, колкото и велик да е той, желае творението му да бъде хвалено. И в Библията, тези Божи мемоари, е казано съвършено ясно, че Той е създал човека заради собствена слава и хваление.
Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.
Гренландците, които датските мисионери се опитали да обърнат в християнската вяра, им задали следния въпрос: съществуват ли в християнския рай тюлени? Получавайки отрицателен отговор, те с огорчение заявяват, че в този случай християнският рай не е подходящ за гренландци, които явно не могат да съществуват без тюлени.
Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.
Днес вече не строят готически катедрали. В старо време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; само че мнението не е достатъчно, за да се издигне готически храм.
Добротата е по-добра от красотата.
Единствената красота, която познавам, е здравето.
Жената е едновременно и ябълка, и змия.
Жените знаят само един начин да ни направят щастливи и тридесет хиляди да ни направят нещастни.
Жените създават историята, въпреки че историята запомня само имената на мъжете.
За да пишеш съвършена проза, трябва да бъдеш голям майстор на метричните форми.
За да се победят най-тежките страдания, има само две средства: опиумът и работата.
За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.
Католическият свещеник се държи така, сякаш небето е негова пълна собственост; протестантският, напротив, се държи така, сякаш е взел небето под аренда.
Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.
Който обича народа, трябва да го заведе на баня.
Комунист настоява Ротшилд да сподели своите триста милиона с хората. Ротшилд изпраща на комуниста полагащата му се част, възлизаща на девет су: „А сега ме оставете на мира.“
Красивите рими често служат като патерици на куците мисли.
Критиците са като портиери пред входа на придворен бал: те могат да пропуснат достойните и да задържат лошо облечените, които нямат покана, но сами да влязат вътре – не могат.
…Където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора.
Любовта към свободата е като цвете в тъмницата; само в затвора разбираш цената на свободата.
Моят девиз си остава: изкуството е цел на изкуството, както любовта е цел на любовта и даже самият живот е цел на живота.
Най-дълбоката истина разцъфтява само от най-дълбоката любов.
Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.
Не се борим не за човешките права на народа, а за божествените права на човека.
Ние не сме властелини, а слуги на думите.
Нравственото страдание се понася по-лесно от физическото – ако например можех да избирам: болна съвест или болен зъб, щях да избера първото.
От ненавист към националистите аз почти бях готов да обикна комунистите.
Превъзнасят драматурга, който изтръгва сълзи у зрителите – всъщност този талант той го дели с луковата глава.
Прелестта на пролетта се осъзнава само през зимата, когато, седейки край печката, съчиняваш най-превъзходните майски песни.
Само великият поет може да разбере поезията на своето време. Поезията на миналото може по-лесно да се разбере.
Слугите, нямащи си господар, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.
Талантът се познава по една-единствена проява, но за да се познае характерът, е необходимо дълго време и постоянно общуване.
Там, където свършва здравето, там, където свършват парите, там, където свършва здравият човешки разсъдък – там навсякъде започва християнството.
Това ни е хубавото на нас, немците, че все още никой не е толкова безразсъден, че да не намери още по-умопобъркан, който да го разбира.
Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.
Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.
Хуморът е като бръшляна – увива се около дървото. Без ствол той не вирее.
