Начало / Интервюта / Недим Гюрсел: Религиозният фанатизъм ще бъде големият проблем през ХХІ век

Недим Гюрсел: Религиозният фанатизъм ще бъде големият проблем през ХХІ век

Турският писател Недим Гюрсел получи във Велико Търново международната награда за литература на Фондация „Балканика“ за своя последен роман „Червеният ангел“. Той даде интервю, препечатано от vesti.bg, което ви предлагаме със съкращения.
–––––––––––––

Какви тенденции се наблюдават в Балканската литература през последните години?
–    Мисля, че литературата на тези територии е маркирана със събитията в Босна от последните години. Но в историята на Балканите е имало и други войни. Ще ви дам за пример Балканската война, която всички на Балканите отбелязваме.Войните са белязали паметта на балканските народи. И това е една от темите на балканските литератури, валидна и в наши дни. Най-важното е писателите от територията на Балканите да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват реципрочно национализма, който продължава да прави поразии.

Как виждате обвързаността между политика и литература в днешно време?
–    Литературата често е гледана с лошо око от политиците. Каквито и да са властите и политическите управления, винаги опасенията на политиците от писателите са големи. В Турция делата срещу мен заради книгата ми „Дъщерите на Аллах“ все още продължават. Книгата беше забранена. Мога да кажа, че в Турция е  налице свобода на словото, но има и проблеми. Навремето бях преследван поради това, че се съпротивлявах на диктата на армията, тогава спряха книгата ми „Едно тъй дълго лято в Истанбул“, а сега делата срещу мен са за обида на религията.

Каква е съдбата на тези две книги?
–    Делото срещу мен и книгата „Едно тъй дълго лято в Истанбул“ се водеше от военен съд. Процесът продължи три години, аз бях оправдан. А за „Дъщерите на Аллах“ процесът продължи една година. Оправдаха ме, но прокурорът обжалва присъдата и сега делото е във Върховен съд. За мен е по-важно, че книгата беше преведена на 10 езика.

По-различен ли е последният роман „Червеният ангел“, за който получихте наградата на Фондация „Балканика“?
–    Романът разказва за ХХ век, който според мен може да бъде наречен  векът на комунизма. В центъра на повествованието е  пристрастието на турския поет Назъм Хикмет  към тези идеи. Той вярваше, че това ще е бъдещето, но излезе обратното – комунизмът се провали и излезе от употреба. Романът ми е построен около тази емблематична фигура, свързана с комунизма.  Действието се развива в три града – Истанбул, Москва и Берлин. Когато е бил в заточение, Назъм Хикмет е живял в тези три града. В романа има няколко глави, в които действието се развива в София. Хикмет е работил  в архивите на Коминтерна в Москва и е осъществил две пътувания до България в началото на 50-те години. Тогава е писал и поеми за България. При всяко от пътуванията той е бил съпровождан от един политически отговорен човек, който го е следвал и е пращал рапорти за ЦК на КПСС. Назъм Хикмет е знаел за това.
Докато се рових в архивите, намерих негово писмо за България. В него е описана случка – една вечер, по време на престоя си в София, Назъм Хикмет изчезва от полезрението на своя съгледвач. По-късно обяснява, че е посетил свой стар приятел. Всъщност той е посетил Блага Димитрова, за да й подари букет цветя.
В книгата има документалистика и много литературна фикция.

Твърдите, че ХХ век е векът на комунизма, какъв ще бъде ХХІ век?
–    Казах, че това е бил векът на комунизма, защото столетието започва с Октомврийската революция и приключва с падането на Берлинската стена. Андре Марло предвиди, че ХХІ век ще е векът на духа. Аз съм съгласен. Но си мисля и нещо за друго, за това как през този нов век религиите и духовните учения заемат мястото на идеологиите. За съжаление, с религиите върви и религиозният фанатизъм. Той ще бъде големият проблем, пред който ще бъде изправена цивилизацията.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

225956_b

„Сицилианецът“ ни показва какво се случва с криминалната проза, когато тя е в ръцете на майстор, който не следва чужди правила, а създава свои

Годината е 1950-а. Събитията в шедьовъра „Кръстникът“ се преплитат с тези в неговия събрат „Сицилианецът“ …