Джак Керуак говори за своите ритуали и суеверия, както и за неща, свързани с писането, в интервю от 1968 г.: „Имах по едно време ритуал да пиша на запалена свещ и да я духвам, когато приключа… освен това коленичех и се молих преди да започна (това го видях в един френски филм за Георг Фридрих Хендел)… сега просто мразя да пиша. Започвам да обвинявам пълнолунието и цифрата 9. Понякога заставам на главата си в банята, като се опитвам да докосна пода с пръстите на краката си 9 пъти. Това е повече от йога, това е опит да бъда атлетичен. Друг ритуал – моля се на Исус да запази моята святост и енергия, за да помагам на семейството си – парализираната ми майка, съпругата ми и вечните котки. ОК? Пиша на бюрото в стаята, до леглото, с добра светлина, от полунощ до изгрев. Пия едно, когато съм уморен. Предпочитам да съм у дома, но ако не съм, правя дом от хотелската си стая например. Мир.”
Хенри Милър в интервю от 1932 г.: „Сутрин: ако съм уморен, си пиша бележки и си отбелязвам разни неща, просто като стимул. Ако съм добре, пиша. Следобед: работя по главата от книгата. Без промени в плана. Пиша, докато не завърша главата. Наведнъж не пиша повече от една глава, така е най-добре. Вечери: виждам се с приятели, чета в кафенета. Откривам нови неща – на крак или с колело. Пиша, ако ми е до това, но без да се товаря. Ако съм много уморен, рисувам. Пиша си бележки, планове, схеми. Важно: ако остане време, посещавам музей или място, където се играят скечове, или карам колело. Без филми! В библиотеката за проучвания веднъж седмично.”
Ърнест Хемингуей: „Когато работя върху книга или разказ, аз пиша всяка сутрин, щом изгрее слънцето. Няма кой да те прекъсва, освен това е хладно и студено, а ти се сгряваш, докато пишеш. Първо, четеш какво си написал досега, след което, когато имаш идея какво предстои да се случи, тръгваш оттам. Пишеш, докато стигнеш до момент, в който знаеш какво предстои, но прекъсваш и се опитваш да издържиш до следващия ден, когато продължаваш. Стартираш в 6 сутринта, да кажем, и продължаваш до 12 на обед или по-рано. Когато приключиш си изтощен, но и зареден едновременно, сякаш си правил любов с някого, когото обичаш. Никой не може да те нарани, нищо не може да ти се случи, нищо не означава нищо до следващия ден, когато започваш отново. Изчакването до следващия ден е най-трудно.”
Лира Литературно-рекламна Агенция
