Начало / Интервюта / Патрик Нес, автор на „Часът на чудовището“: Помогнах на една прекрасна идея да продължи да живее

Патрик Нес, автор на „Часът на чудовището“: Помогнах на една прекрасна идея да продължи да живее

Патрик Нес (41) е британски писател, роден в САЩ. Има двойно гражданство. Нес е едно от най-нашумелите имена през последните години в литературата. Той получи медал „Карнеги“ за най-добра детска книга, публикувана в Обединеното кралство, през 2011 г. за „Чудовищата на войната”“и през 2012 г. за „Часът на чудовището“.
Часът на чудовището“ е вече и на българския пазар. Предлагаме ви интервюто, което Нес даде за радио „Би Би Си 4“.
–––––––––––––––––––-

Как решихте да станете писател?
–    Още когато бях на 6 или 7 започнах да интерпретирам по собствен начин истории, които съм чул или прочел. Смятам, че чрез преразказа човек се учи как да поставя на хартия една история. Интересното е, че за да станеш писател, трябва наистина да се опиташ да го постигнеш. Едно дете на 11 години ми зададе подобен въпрос  и аз му казах просто да си вярва. На мен никой не ми каза, когато бях малък, че е наистина възможно да стана писател. Чак когато излезе първата ми книга осъзнах, че наистина мога да бъда автор.

Какво четяхте като дете?
–    Неподходящи неща. Но не мисля, че това е нещо лошо. Когато аз бях малък, художествената проза не беше толкова достъпна, колкото е сега. Но това не може да спре младия читател да намира начини да чете. Разбира се, четях имена като Стивън Кинг. По никакъв начин не се травмирах. Трябва да се отбележи, че децата са просто невероятни, когато става дума за усет към нещата. Ако нещо не е за тях, наистина не е подходящо, те няма да го четат. Ако имат интерес към дадена книга например, дори тя да изглежда неподходяща, означава, че са готови за нея.

Как започна всичко с „Часът на чудовището“?
–    Беше преди две години. Редакторът ми даде идеята, която всъщност е на Шавон Доуд. Тя почина през 2007 г. Той ми каза, че това е била последната й идея, преди да си отиде от този свят. В началото отказах да я развия, защото не смятам, че начинът е правилен. После обаче започнах да мисля по въпроса, да разсъждавам за последствията и стигнах до извода, че трябва да напиша книгата. Идеята е изключителна. Беше ми трудно, защото трябва да накарам читателя да се почувства така, както аз се чувствам. С други думи – тъжно. Наистина труден материал. Но е сложно, защото в същото време се радвах, че помагам една такава прекрасна идея да продължи да живее.

Когато приключихте книгата, как се почувствахте? Смятате ли, че постигнахте това, което е искала тя?
–    Наистина не знам. И това е добре. Ако просто преразказвам това, което тя е искала да напише – това просто не е правилно. Не е и добре за историята. Това, което се опитах да направя, е да напиша книга, която тя би харесала, вместо книга, която тя би написала.

Страхотна гледна точка. Илюстрациите са на много високо ниво. Джим Кей е гениален, нали?
–    Да, точно така. Издателите ми искаха, още от началото, книгата да е илюстрирана. А Джим никога не беше илюстрирал цяла творба досега. Беше работил върху корици и отделни страници. Дадохме му ръкописа. Той веднага направи една илюстрация, която беше просто феноменална. Тогава с издателите ми разбрахме – това е човекът. Ще ви споделя нещо любопитно – двамата не се срещнахме докато той не приключи всички рисунки. Комуникирахме чрез моя агент. След това се видяхме и дискутирахме различни неща. Джим е най-милият човек в целия свят. Супер скромен. Всеки, който го познава, го обожава.

Как работят един автор и един илюстратор?
–    Важно е никой да не се срамува. За доброто на историята и двамата трябва да сме честни, за да може да се съчетаят максимално добре историята с илюстрациите. Имаше случаи, в които на няколко пъти връщах рисунки, защото просто не съответстваха на моята визия. Но това не прави Джим Кей по-малко гениален.

Важни ли са илюстрациите за една книга?
–    Да. Те дават атмосфера. Някои от рисунките демонстрират неща, които са много важни за повествованието. Това усилва ефекта. Освен това, прави книгата по-красив предмет. И по-истински.

Ще споделите ли нещо и за личния ви писателски ритуал? Знаем, че всички известни писатели си имат своите особености. Вие предпочитате ли да пишете на определено място или в определено време?
–    Важно е тук да се отбележи, че мога да кажа, как аз пиша. Това не означава, че някой трябва да прави като мен. Никой не може да ти казва как да пишеш. Могат да ти казват как те пишат. Това, което съм открил, че работи при мен, е да пиша с цел, а не с време. Да речем – 1000 думи. Сядам, пиша 1000 думи, независимо колко дълго ще ми отнеме. На другия ден ги преработвам, добавям нови 1000 и така. Друго – черновата също е важна за мен. На нея не се притеснявам да правя грешки. Никой няма да разбере за тях, така или иначе, затова няма нужда да се притеснявам. Обикновено черновите ми са ужасно дълги. Впоследствие ги съкращавам, за да се превърнат в книги. Нуждая се от свободно време, за да работя колко искам, а това е трудно.

Обстановката важна ли е?
–    Аз обичам да ми е тихо. В библиотека в Лондон или вкъщи пред компютъра. Нищо бляскаво, за съжаление. Нуждая се от големи интервали от време и тишина, за да работя. Останалият ми живот може спокойно да е супер шумен.

Как се справяте с трудните дни?
–    Просто се справям. Това отличава писателя от аматьора. Писателят не само започва книгата, но я завършва.

Свързани заглавия
Патрик Нес: Не настройвайте обществото срещу тийнейджърите
Патрик Нес спечели наградата за детска литература „Ред Хаус”

„Часът на чудовището“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …