Лира Литературно-рекламна Агенция
Алис Хофман (61) е американска писателка, автор на повече от петнадесет романа, станали бестселъри. По някои от тях са направени успешни филмови екранизации („Приложна магия”, „Речният цар”, „Аквамарин” и др.).
Книгата „Пазителките на гълъбиците”, която утре (19 ноември) излиза на българския книжен пазар, е вълнуващ и завладяващ роман, възхваляващ силата на жените, триумф на въображението, плод на изключително задълбочените проучвания на авторката за едно от най-затрогващите събития в човешката история – деветстотин юдеи месеци наред удържат крепостта Масада срещу многохилядната римска армия. Според историка Йосиф Флавий след тежката обсада оцеляват само две жени и пет деца, след като юдеите избират да се самоубият вместо да се предадат на римския легион. Хофман използва този исторически момент като основа и изгражда омагьосваща история за четири изключителни, силни и чувствителни жени, озовали се в Масада по волята на съдбата. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
–––––––––––––-
Описвате новата си книга като „историята, която е трябвало да разкажа”. Защо?
– За мен това е най-дълбоката, най-истинската история, която някога съм разказвала. Като по-млад автор не съм чувствала нуждата да пиша за подобни неща, но сега усетих, че времето е настъпило.
Първия път, когато сте посетили Масада, сте изпитали силна духовна връзка с мястото. Как това повлия на книгата ви?
– Всъщност тази връзка бе причината да напиша книгата. Имах чувството, че чувам гласовете на моите прапрабаби, които ми разказваха истории, както някога в древността жените са се събирали и са си споделяли своите тайни и познания. Два пъти съм била в Масада, първия път в разгара на лятото, когато беше непоносимо горещо! Знаех, че на това място е имало обсада, но не знаех какви са били причините и определено не знаех, че е имало оцелели.
Кое ви впечатли най-много в тази история?
– Когато посетих музея на Масада, се трогнах от всеки предмет, който видях – най-вече от малките детайли, показващи живота на обикновените хора, живели там. Исках да проуча света на жените по време на война, който според мен е еднакъв и в древните времена, и днес. Знам, че всичко, случвало се на жените в миналото, може да ги сполети и днес.
С коя от четирите жени в книгата най-много се идентифицирате?
– И с четирите. На пръв поглед са много различни една от друга, но в крайна сметка те създават една група, едно много сплотено общество, в което не само съдбите им, но и образите им се преплитат. Чувствам, че в даден етап от живота си съм била всяка една от тях.
Има удивителни коментари за „Пазителките на гълъбиците”. Тони Морисън я определя като „огромен принос към литературата на XXI век”. Това как ви кара да се чувствате?
– Тони Морисън е най-великата жива писателка, романист, на чиито творби се възхищавам, направо ги обожавам. Нейният коментар е много по-ценен за мен от всяко друго мнение. Изключително съм поласкана, че е прочела книгата ми!
Пишете романи и за възрастни, и за по-тийнейджърска аудитория. Каква е разликата според вас?
– Обичам младите читатели – те са толкова страстни, толкова въодушевени! За мен границата между младежката и „зрялата” литература се размива. Връзката ми с по-младите читатели ми помага да бъдат наясно с надеждите и мечтите на младите хора. И с моите също.
Защо пишете? Промени ли се отношението ви към литературата с годините?
– Пиша, защото трябва. За мен това не е въпрос на избор, така се справям със задачата да съществувам в този свят. Когато погледна назад, виждам, че съм същият писател какъвто бях, когато започнах да пиша на 21 години. Просто сега знам малко – съвсем малко – повече, отколкото знаех тогава!
Източник: Utsandiego.com
Свързани заглавия
Алис Хофман: Написах „Ледената кралица”, за да покажа на хората как да оцелеят
Книги от Алис Хофман тук
