Орсън Скот Кард: Ендър е не само брилянтен, но и може да накара хората си да дадат всичко за него

12.11.2012 Интервюта

Орсън Скот Кард е американски автор, роден през 1951 г. Той е най-известен със сагата си за детето-чудо Ендър, като първите две части – „Играта на Ендър” и „Говорителя на мъртвите” му носят наградите „Хюго” и „Небюла”. Тези, както и други книги от научно-фантастичната поредицата са достъпни в родните книжарници. Предлагаме ви интервю с Орсън Скот Кард пред канала в „Youtube” на издателството „Macmillan”.

За Ендър:

„Забавно е. Започнах с идеята за военно училище , в което да се провеждат тренировки за битка в космоса. Докато не започнах първата чернова, нямах представа, че главни герои ще са деца. В един момент се замислих: „Защо да не обучават деца? Тренировки за справяне с липсата на гравитация биха били най-ефективни с млади хора”. Така реших, че армията ще е от деца, командирите също ще са деца. Кръстих ръкописа „Играта на Ендър”, един вид край на играта (игра на думи – Ender идва от end, което в превод означава „край” – бел. ред.). И така започна всичко. Нямах никаква идея как да продължа обаче. Реших в движение да моделирам Ендър. Историята излезе популярна. Така започнах да работя с него. Дадох му начин на мислене, семейство, минало и т.н. Това, което наистина го съживи, според мен, е „Говорителя на мъртвите”. Там става ясно кой е той всъщност. Виждаме как реагира на последствията, как поема отговорността. Сблъскваме се с проблем, който стои пред много войници – те не са започнали войната, изпълнявали са заповеди, но въпреки това те са извършили дадени действия и трябва да живеят с последиците”.

Относно идеята за военно училище:

„Ключовото във военното училище е не самото обучение там, а процедура по селектиране на приетите. През годините, докато писах за Ендър, научих толкова много за изследване на интелигентността на хората. Истината е, че цялата поредица се крепи на идеята за тестване на интелигентността и най-вече потенциала на човешките същества още като деца и преценяване на това на какво биха били способни, когато пораснат. Истината обаче е, че военното училище не е реалистично. Всичките проучвания относно гените, идеята за това че 10 000 часа са необходими, за да усъвършенстваш нещо и т.н. са много по-надеждни от едно евентуално тестване на малки деца и преценяване на базата на въпросния тест. Въпреки това трябва да добавя, че ако се поеме повече контрол върху образованието на децата, те могат да бъдат моделирани по много мощен начин. За мен, ако има военно училище, значи Ада е на Земята”.

За военните лидери:

„Има само няколко наистина велики военни пълководци в историята, за които знаем. Например Александър Велики, Наполеон, Стоунуол Джаксън също е един от тях. Та се има възможностите да печеля любовта, абсолютната преданост на своите войници. Включително и офицерите, които са били близки до тях като ранг. Това са две много различни публики, с които трябва да се справяш. Имало е такива, които са печелили привързаността на войниците, но се могли да използват това. Един вид са били популярни, но неефективни, има други, които са били ефективни, без да са популярни. Един Уилям Шърман е бил такъв тип. Макар да го критикуват, той е изпълнил няколко брилянтни и смели военни маневри. Да се върнем обаче на Стоунуол Джаксън. Той е можел да накара кавалерията си да язди с него до безкрай. Така са се появявали на места, на които опонентите му никога не са предполагали. Той е тип „Ендър”. Не само е брилянтен, но и може да накара хората си да дадат всичко за него”.

Книги от Орсън Скот Кард тук