Начало / Интервюта / Мичел Зукоф, автор на „Изгубени в Шангри- Ла“: Чувствах се отговорен да разкажа историята

Мичел Зукоф, автор на „Изгубени в Шангри- Ла“: Чувствах се отговорен да разкажа историята

Годината е 1945-а. Малко преди края на Втората световна война. Военен самолет с 24-ма пасажери се разбива в джунглите на Холанска Нова Гвинея. Трима от пасажерите оцеляват – двама войници и една жена от Женския армейски корпус. Мичел Зукоф, американски журналист и писател, се заема с тежката задача да открие как са се спасили тримата – дехидратирани и с множество изгаряния, сред тежките условия на джунглата и примитивно племе от туземци, невиждали бял човек. Резултатът е „Изгубени в Шангри- Ла“.

Книгата излиза на англоезичния пазар през 2011 г. Вече може да бъде намерена в родните книжарници. Автор е и на книгите „Robert Altman: The Oral Biography”, „Ponzi’s Scheme: The True Story of a Financial Legend” и „Choosing Naia: A Family’s Journey”.

Мичел Зукоф е преподавател по журналистика в Бостънския университет. Писал е за сп. „Ню Йоркър”, сп. „Форчън” и други национални и регионални издания. Като репортер във в. „Бостън Глоуб” Зукоф е обявен за финалист за наградата „Пулицър” за разследваща журналистика.

Награждаван е също от Американското дружество на редакторите на вестници. Живее в Нютън, Масачузетс.
–––––––––––––––-

Как стигнахте до тази история?
–    Проучвах друга тема, свързана с Втората световна война, когато попаднах на статия в „Чикаго Трибюн” от юни 1945-а, която ме порази. В нея се разказваше за военен самолет, който се разбива в невъобразимо отдалечена долина в Нова Гвинея, известна като Шангри-Ла. Двайсет и един души загиват, но трима се спасяват – двама войници и една красива жена от Женския армейски корпус. Ранени и в окаяно състояние, оцелелите очакват да бъдат спасени. Оказва се, че проведената спасителна операция е най-мащабната и невиждана до този момент спасителна операция през Втората световна война.
Нямаше да съм достоен да се наричам журналист, ако не бях преустановил всичко останало, за да прочета тази статия. Веднага разбрах, че тази тема заслужава да се проучи, но не знаех – и нямаше да знам в продължение на повече от година, дали щях да успея да събера достатъчно документални материали и източници от очевидци, за да я превърна в книга – „Изгубени в Шангри-Ла”.

Открил сте цял куп документи, свързани със самолетната катастрофа – дневник, снимки, албум с изрезки, дори филм. Кое беше най-вълнуващото доказателство, което изплува на повърхността?
–    От дневника на Маргарет Хейстингс, в който тя описва преживяванията си, получих изключителен материал за книгата. Но същинското откритие за мен дойде, когато разбрах, че Ърл Уолтър, водачът на спасителния екип парашутисти, е все още жив. Ърл ми разказа за събитията от първо лице, и щедро сподели с мен не само спомените си, но и албумите си с изрезки, журнала, който е водил по време на мисията, и десетките снимки, които е направил и които са включени в книгата.
През 1945-а Ърл е безстрашен млад капитан, който гори от нетърпение да се включи в огъня на военните действия. Ърл беше на 88, когато се срещнахме, и у него все още имаше искра от онзи младежки плам. Въпреки че краткотрайната му памет не беше силна, той си спомняше всяка подробност от спасителната мисия в Шангри-Ла. Описваше хората, местата и събитията толкова ярко, колкото нито един документ не би могъл. За моя радост Ърл все още е жив и аз го считам за свой приятел.
Една от най-забележителните находки се оказа филмова лента, дълга няколкостотин метра, която беше запечатала развоя на събитията.

Посещавате Нова Гвинея по време на проучването си – коя е най-вълнуващата част от това преживяване?
–    Най-емоционалната част от този проект беше изкачването на планината, където се е разбил самолетът. След като прекарах години, мислейки и пишейки за тази самолетна катастрофа, ето че се озовах насред останките от самолета – които са там и до днес. Успях да погледна през това, което бе останало от прозорец в корпуса, и си помислих: „Някой от загиналите навярно е гледал през този прозорец мигове преди самолетът да падне.” Докато с моя гид ровехме сред останките на самолета, намерихме малко парче човешка кост. Отслужихме кратка церемония и го заровихме наблизо, като отбелязахме мястото. Вече се чувствах отговорен да разкажа историята за тези, които бяха загинали, и тези, които бяха оцелели, но това откритие ме убеди напълно.

 „Изгубени в Шангри- Ла“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

unnamed

Най-добрите приятели сред писателите

Свързвало ги писането, понякога вярата или просто симпатии „Кажи ми кои са приятелите ти, за …