Лира Литературно-рекламна Агенция
Поет, писател, журналист, енциклопедист, поборник за национално освобождение, етнограф, национален герой, издател, литературен критик, общественик или – Любен Каравелов. Предполага се, че е роден на 7 ноември 1834 или 1835 г. в Копривщица със сигурност.
Каравелов оставя огромна следа в културната, литературна и политическата история на България, но мнозина вече не я виждат. Ако беше се родил в днешната епоха на тотална дигитализация, може би щеше да бъде най-видният блогър, защитник на демократичните начала, най-изявеният политик, най-продаваният автор и… един много, много нещастен човек.
Нека да си припомним някои от неговите крилати мисли:
Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!
Природата ни е направила българи, а природата е освещено божество. Не вярвайте на гърците, които ви казват, че само гръцкият бог е бог; а боговете на сичките други народности са дяволи и антихристи. Както религиозните вопроси се решават най-вярно от разумните и естествените закони, така и господарствените вопроси тряба да се решат от разумните и естествените сили на природата. Безнравствеността не е религия. Разумната религия не угнетява совестта и не бои се ни от лъжата, ни от джелятите, ни от зверските насилия… Ако мъдреците говорят, че народностите не могат без религия, то аз ще да ви кажа, че сяка една религия тряба да бъде тясно свезана с народността на това или на онова племе. Другояче тя не е вече религия…
Когато се той [българският народ] освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.
Аз смело мога да кажа, че народът ще бъде принуден да изколи по-напред чорбаджиите, а после техните помощници, т.е. правителствените злодейци
Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.
Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете… Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни … чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино … В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора… И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.“
