Начало / Интервюта / Мо Ян: Фокнър и Маркес имат огромно влияние върху мен

Мо Ян: Фокнър и Маркес имат огромно влияние върху мен

Мо Ян спечели нобеловата награда за литература за 2012 г. Изборът на шведската академия обаче предизвика остри полемики. Въпреки това китайският писател се радва на голяма популярност в родината си. Интересът към творчеството му е огромен, както от читателите, така и от издателствата. Предстои публикуването на сборник с негови творби като заявеният тираж е 1 млн. копия. Отсега се изчисляват доходите му, които със сигурност ще надхвърлят нобеловата премия. Предлагаме ви подбрани откъси от интервюта с писателя, събрани от Colta.ru и Polska-Azja.pl и публикувани от trud.bg.
––––––––––––

Всички са впечатлени от изумителната ви работоспособност, от умението ви да пишете големи романи за кратки срокове. Обемът на творчеството ви като че ли не може да се сравни с написаното от нито един от вашите съвременници. Какво ви дава толкова сила и издръжливост?
– Всъщност написаното от мен не е чак толкова много, но очевидно причината за подобно усещане са множеството създадени от мен образи. Това навярно се обяснява с факта, че всяка написана от мен книга може в една или друга степен да предизвика отклик и да привлече вниманието на хората. Нищо не пиша просто ей така, но щом започна, материалът изригва от мен като лава от вулкан. Завършвам една книга и после няколко години нищо не пиша. Например „Колелото на живота и смъртта“ излезе през 2006 г., а следващото ми произведение „Жаба“ се появи едва в края на 2009 г.

Пишете под псевдоним – защо избрахте именно Мо Ян, което в превод от китайски означава „мълчи“?
– Роден съм през 1955 г. – време, когато в Китай хората водеха ненормален живот. И тъй като обичах да бърборя, при това винаги казвах истината, причинявах на родителите си много грижи. Те все ми повтаряха да не говоря извън къщния праг. Ако си отвориш устата и кажеш каквото мислиш, ще си навлечеш беда, казваха ми те. Послушах ги и си мълчах.
После, като новоизлюпен писател, смятах, че всеки велик автор на книги трябва да си има псевдоним. Спомних си как родителите ми ме караха да мълча и си избрах Мо Ян. Беше нещо като опит да си напомням, че не бива много да говоря. Времето обаче доказа, че това изобщо не ми се отдава и е смешно, че се казвам така – днес просто не спирам да приказвам. Толкова много говоря, колкото и като дете, а особено по съществените въпроси – винаги казвам истината. Според мен да казва истината, несъмнено е една от най-ценните черти на един писател.Знаете ли, в нашето село за деца като мен казваха, че говорят, сякаш стрелят с оръдие. По-късно написах разказ „41 изстрела“, в който един от героите е приказливо хлапе като мен. Сюжетът е базиран на личния ми опит.

Кога решихте да станете писател?
– Бях много малък, 3 – 4- годишен. Вкъщи дойде един съсед, беше студент тогава. Разказа, че когато бил в Жинан, срещнал един „съсипан“ писател – ядял по три пасти всеки ден. Тогава аз ядях паста веднъж в годината. И то не винаги. Затова попитах съседа: „Чичо, ако напиша някой роман, ще мога ли да ям по три пасти всеки ден?“
Така моята първа мечта за писателска кариера тръгна от мисълта, че всеки ден ще мога да ям по три пасти. После, след като издирих и прочетох всички книги, които имаше в селото ни – кога помагайки на някого в къщната работа, кога чрез размяна – в главата ми се оформи известна представа за литературата. Струваше ми се, че съм прочел всички книги на света.

Детството на село има ли заслуга за богатото ви въображение?
– Наистина не мога да се оплача от липса на въображение. Защо? Защото въображението ми идва от глада. Когато в пети клас спрях да ходя на училище, водех две крави на паша. В очите на кравите виждах собственото си отражение. Понякога лежах на тревата, гледах белите облаци, слушах песните на птиците, чувах как расте тревата, усещах мириса на пръстта. Този опит, натрупан от дългия контакт с природата, и това усамотяване в обкръжението на животните – всичко ме караше да потъвам в мечти и фантазии. Дори сега продължавам да използвам материала, който натрупах през първите си 20 години. Опитът от по-късния си живот почти не съм пренесъл на хартия досега…
Но… питате ме за въображението. Много пъти на село съм слушал как старите хора разказват истории за духове, а изплашеният човек също развихря фантазията си. Обяснимо е – през 60-те години на миналото столетие умираха много хора, а рекордът в нашето село бяха 18 погребения в един ден! Човек, намиращ се в такава среда, със сигурност изпитва страх. Представете си, че сте заобиколени от множество тайнствени предмети, а когато си вървите по пътя, чувате стъпки зад гърба си. Ето, оттам идва въображението.

Кой от известните писатели – китайски и чуждестранни, оказва най-силно влияние върху вас?
– Шолохов, Лев Толстой, Тургенев, Маркес и Уилям Фокнър. Когато за пръв път прочетох Маркес, бях шокиран и ядосан. Усещах, че всичко, което той умее, го умея и аз. И ако сам се бях сетил, щях да го напиша по същия начин. Само помислете: ако го нямаше Маркес, Китай щеше да има свой собствен Маркес. Но него го имаше и за съжаление, успя преди мен. А на мен, благодарение на него, ми се наложи да преразгледам работата си.
Всъщност спомням си, че като дете прочетох в един учебник на по-големия ми брат „Приказка за рибаря и златната рибка“ на Пушкин, а след това – „Детство“ на Горки. Разбира се, и аз, както цялата китайска младеж по онова време, четях „Как се каляваше стоманата“. Любимият ми руски писател е Шолохов, неговият роман „Тихият Дон“ оказа огромно влияние върху мен.

Как изглежда днешната китайска литература?
– Прието е да се смята, че 80-те години на ХХ век са златното време на китайската литература. Дори кратък роман тогава се обсъждаше из цялата страна. 90-те години бяха само за пари и бизнес. А през последното десетилетие, откакто в Китай се появи интернет, всички млади хора започнаха да прекарват голяма част от времето си в мрежата. Броят на тези, които четат художествена литература, започна да намалява. Освен това днес съществуват толкова начини за писане, колкото никога преди. Според мен може да се каже, че пишещите хора са много, изключително много – и всички пишат по различен начин. Ситуацията започва все повече да напомня американската или европейската. Важно е да се отбележи, че мнозинството пишещи млади хора публикуват романи онлайн. В Китай 300 млн. човека водят блогове. И текстовете им са много, много добри.

А вие защо написахте романа си „Колелото на живота и смъртта“ на ръка?
– Когато пиша на компютър, ми се налага да използвам пинин (транскрипция на китайския език на основата на латинската азбука – бел. ред.). Не е същото, прави речника по-беден, а това разбива сърцето ми. Затова реших: ако пиша с йероглифи на ръка, ще мога да изразя по-добре това, което искам. Има обаче и друга причина. Чувал съм, че ръкописите, особено на известни хора, могат да струват доста скъпо. Така че ще ги оставя на дъщеря си, може би един ден ще успее да ги продаде (смее се).

Нобеловият комитет характеризира работата ви като „халюцинаторен реализъм“…
– Добро определение за това, с което се занимавам. Някога, през 1987 г., написах статия за отношенията на китайските писатели с Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес. Както казах, и двамата имат огромно влияние върху мен. Те са като два изригващи вулкана. Не трябва да ги доближаваш прекалено, иначе ще се разтопиш. Наложи ми се обаче старателно да се отстраня от влиянието им, за да не изгубя себе си.

Със съкращения

Свързани заглавия
Журито на Нобеловия комитет продължава да е под обстрел
Член на Нобеловото жури се оказа преводач на Мо Ян
Мо Ян пожела Лю Сяобо – носител на Нобел за мир, да бъде освободен от затвора
Лао Уей: Разбийте китайската империя!
Противоречиви оценки за Мо Ян
Литературният Нобел е за Мо Ян

Прочетете още

received_2295368447163821

Колин Коулман: България е моят дом, когато съм далеч от къщи

Колин Коулман е от хората, които наричаме „граждани на света“. Тя е родена в Канада, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *