Лира Литературно-рекламна Агенция
Вече сме на последните страници от нашумялата книга на Ванеса Дифенбо „Езикът на цветята”. Стигаме до мястото, където авторката изказва благодарности на няколко човека и изведнъж погледът ни се спира на изречението – „и на Лъчезар Николов от Харвард”. Името звучи като българско и решаваме да проверим кой се крие зад него, какво е участието на този човек в една от световните литературни сензации от последната година.
Лъчезар Николов заминава за Харвард преди 9 години. Занимава се с биология от малък и след като започва обучението си в университет в София, преценява, че има нужда от повече предизвикателство. Прехвърля се в департамента по молекулярна и клетъчна биология в Харвард, за да завърши бакалавърската си степен, и в момента приключва дисертацията си в департамента по организмова и еволюционна биология там. Фокусът на изследванията му е растителното разнообразие и генетичните механизми, които го определят. Работи с растението с най-големия цвят на света, Рафлезия, и работата го е отвежда на интересни места по цял свят – от Северен Куинсланд в Австралия, през Бразилия и Коста Рика, до Борнео и Тайланд. Казва, че освен научната част, възможността да посещава тези отдалечени места винаги го е зареждала неимоверно с енергия и вдъхновение.
Молим Лъчезар да ни разкаже как името му се е озовало на страниците на книгата, каква точно е била ролята му в създаването на текста.
„Преди 2 години Ванеса Дифенбо направи запитване в департамента, където работя, за консултация във връзка с книгата й „Езикът на цветята”, която пише. Стана ясно, че проектът се върти около езика на цветята и това ми стана много интересно. Допадна ми викторианският привкус и деликатност, а и това, че в книгата цветята говорят, че те са пратеници, които носят най-различни послания. Ванеса настояваше да придаде научна достоверност на своя речник на цветята, който сега е публикуван на края на книгата.”
Молим Лъчезар да ни разкаже по-подробно за речника и символиката на цветята.
„Освен тривиални имена, които са различни в различните страни и дори региони в дадена страна, всички живи организми на планетата притежават и латинско име, което е уникално, започва той. Всички разпознаваме великденчето, нали? Оказва се, че с това име са наречени две напълно различни растения. Ние, хората които се занимаваме с растителното разнообразие, сме особено чувствителни към такава двузначност и поради това използваме латинските им имена – видове от род Veronica и род Lamium. Така не настъпвa объркване. Ванеса ме помоли да добавя именно тези латински имена
към речника. В някои случаи се налагаше да преценим кои точно растения съответстват на тривиалните имена (викторианските речници включват само
такива) – тази част от задачата беше особено интересна, защото предполага и известна доза творчество при решаването на объркани лингвистично ботанически казуси.”
Работата по създаването на въпросния речник на цветята, около който се развива голяма част от историята в „Езикът на цветята”, не е беше никак лесна. Налагаше се да се насочват и преводачите (книгата е издадена на много езици) при двузначност на тривиалните имена на съответния език. Освен това и авторката, и Лъчезар е трябвало да са сигурни, че растенията от речника могат да бъдат открити и фотографирани в Северна Калифорния, където се развива действието. „Това внимание към детайла и желанието разказът да бъде максимално достоверен направиха
работата ми с Ванеса много приятна, казва Лъчезар Николов. Да работиш с някого, който се вълнува от това, което ти правиш, да иска да научи повече, особено ако става въпрос за цветя, е много вълнуващо и зареждащо.”
Лъчезар Николов се познава лично с Ванеса Дифенбо. „Обсъждали сме езика на цветята на чаша чай и винаги съм е впечатлявал от вниманието, което тя му отделя. Очарованието на историята, която разказва, не е само в елегантния символизъм човек да се изразява с малки букетчета цветя, но и в достоверността на това, за което пише. Може би знаете, че Ванеса е също приемен родител и съм сигурен, че в книгата има голяма доза лични впечатления от системата на приемните семейства в Щатите, от Калифорния, откъдето е Ванеса, и тези впечатления, съчетани с нейната обич към цветята правят разказа много истински.”
Питаме го какво може да ни разкаже за научната обосновка, която стои зад символиката на различните цветя. Имали ли са някакви основания викторианските автори на подобни речници да изберат едно или друго значение, как са стигнали до конкретната символика на цветята?
„За хората е важно да намират смисъл в това, което правят, в света около нас. Естествено е да антропоморфизираме. Не съм сигурен, че има основания дадено растение да значи нещо определено, по-скоро това е резултат от голяма доза случайност, от дрифт. Обаче веднъж приети, тези значения са се запазили, защото са били използвани от всички. Все пак формата на цвета, общата биология на растенията, етноботаниката сигурно са представили базата за тези значения. Сещам се за един пример, който обсъждахме с Ванеса и ми се струва подходяща илюстрация. Нарцисът във викторианските речници фигурира два пъти, веднъж като ново начало и веднъж като самовлюбеност. Легендата за Нарцис, който се удавил, любувайки се на собствения си образ, и после се превърнал в цвете, вероятно е в основата на второто значение. Растението от легендата е най-вероятно Narcissus poeticus – бял, с ниска коронка, обрамчена в червено. От друга страна, нарцисът е едно от първите цветя през пролетта, сякаш епитомия на новото начало (също като кокичето – надежда). Тогава обаче сигурно става въпрос за друг вид нарцис, Narcissus pseudonarcissus, който е жълт, с по-висока коронка. Така, за да се избегне объркване, се създава единен език на цветята, чрез който хората да общуват пълноценно.
Всички ние имаме нужда да си говорим повече – за да вървим заедно в една посока, да открием общите неща, които ни радват и вдъхновяват, да изгладим различията. Ако езикът на цветята може да помогне на това, какво по-хубаво, пита накрая Лъчезар, и ние няма как да не се съгласим с него.
Издателство „Кръгозор”
Свързани заглавия
„Езикът на цветята” от Ванеса Дифенбо (откъс)
Ванеса Дифенбо, автор на „Езикът на цветята”: Вярвам, че можем да предотвратим насилието над децата и изоставянето им
Роман с четири корици говори на езика на цветята
„Езикът на цветята“ тук
