Лира Литературно-рекламна Агенция
„Дело 585/1942 Никола Йонков Вапцаров” показва за първи път неизвестни документи около големия български поет. Тя дава отговор на много щекотливи въпроси:
– защо Вапцаров е приет посмъртно в редовете на комунистическата партия 10 години след разстрела му?
– кои са хората, привлекли поета в конспиративната дейност през последната година от живота му?
– Защо делото му е прочистено и кой не е искал да се знае истината?
Автори на книгата са наследниците на поета – Никола Борисов Вапцаров (син на брата на поета) и 29-годишният юрист Никола Николов Вапцаров, най-младият наследник на фамилията.
Книгата все още не е в книжарниците. Предлагаме ви интервюто с най-младия Никола Вапцаров, излъчено по БНР – Радио Пловдив.
Какъв е отговорът на въпроса: защо два дни буквално след като слизат от Балкана партизаните БКП засекретява делото срещу Никола Вапцаров – поета?
– Интересното в това дело и причината, заради която то е засекретено толкова бързо е, че в него са намесени изключително много лица, които впоследствие са заемали централни длъжности в комунистическата партия и във властта след Девети и понеже предполагам, че голяма част от тях не са се гордели с нещата, които са казали по време на следствието, това дело е било изискано и е започнало едно прочистване на неудобните неща и неудобните документи. Принципно трябва да се има предвид, че дълго време това дело се знаеше като протест срещу ЦК на БКП, макар че в него са обединени няколко процеса – срещу централния комитет на Българската работническа партия, процеса срещу подривна комисия, в която попада Вапцаров… Всичко това се обединява в едно следствие и се започват да ги съдят по Закона за защита на държавата като помагачи и като функционери на партията.
Каква е била ролята на тези, които след това заемат важните позиции в процеса срещу Никола Вапцаров? Казвате, че те не би трябвало да се гордеят с деянията си. Всъщност, каква точно е била тяхната роля?
– Реално погледнато Никола Вапцаров е застрелян за нищо – в смисъл, той не е имал реално извършени, изконсумирани престъпления по тогавашния закон, по който и да е закон, бил в сила някога в България. С тъга откриваме, че на практика Никола Вапцаров е жертван от партията и от тогавашната власт, просто е една изкупителна жертва. Тъй като неговата роля реално погледнато в минно-подривната комисия е била да се генерират идеите за свободата и светлото бъдеще – същите тези идеи, които можем да видим в неговата поезия.
Но защо е бил пожертван? Де факто, останалите, които след това започват да заемат ръководни постове са си гарантирали живота ли?
– Общо взето, на тогавашната власт, а и на партията – от другата страна, която е била тогава на закона, е трябвало някой да бъде даден в жертва. Ще ви обясня защо. Значи, всичко започва от плана „Донован”, който е разработен от полковник Донован, който по това време е в американското разузнаване и предлага плана на Рузвелт, а след това се съгласува с Чърчил и със Сталин и съюзниците започват да пращат пратки с пари и оръжия на Балканите, за да могат да възбудят партизанско движение в Гърция, Сърбия и България.
В Гърция това има страхотен успех, много голяма партизанска армия се създава. В Сърбия също се създава огромна партизанска армия, в България – всичко на всичко 9 хиляди души. И в един момент съюзниците започват да си задават въпроса какво става с всичките пари, които изпращат, защото те са изпращали от 30 до 50 пратки всеки месец – англичаните са ги пускали над България. И всъщност, за да може да се оправдае Георги Димитров по някакъв начин пред Сталин организират тези три показни, тези три шумни акции – едната е парашутистите, които са били предварително предадени, когато идват в България; подводничарите, които са ги чакали на устието на р. Камчия, имало е военен флот, който ги е чакал и ги е събрал директно от брега и третата е процесът срещу Никола Вапцаров. Това нещо е било много добре и за самата тогавашна власт и за цар Борис, защото той по този начин е дал пред Хитлер доказателство, че в България се пипа със здрава ръка, че се хващат комунистите, че разстрелват ги и, че всичко в България върви по план и всичко е наред. И за съжаление Вапцаров попада в тази много лоша ситуация, че той не е бил член на партията и тя не е имала за цел да го запази като човек. Те са могли да си позволят да го жертват.
И това е много интересното, че от делото, което ние анализирахме толкова внимателно разбрахме, че Вапцаров по-скоро е човекът на ВМРО в антифашисткото движение и не само това, а и, че антифашистко движение е било създадено не само от комунисти и от БРП, но също така в него е имало ВМРО, земеделци – изобщо много широк политически кръг, който се възпротивявал на фашизма в България.
След 9 септември обаче много хора особено от висшите ешалони на комунистическата партия яхват името на Никола Вапцаров и започват да се изтъкват как са били близки до него, как са му били учители, а кога всъщност, документите дават ли отговор кога всъщност е бил завербуван за каузата тогава на БКП Никола Вапцаров? Той никога не е бил член на партията, правилно го отбелязахте, това се учи в училище. Десет години след смъртта му е направен посмъртно член на БКП.
– Ами, то всъщност да ви кажа честно това, което ние разбрахме е, че всъщност и до този момент, до ден днешен, той все още не е член на БКП. Принципно Вапцаров е бил родолюбец, това не може да се отрече по никакъв начин, защото е достатъчно само да прочетем това, което пише – голяма част от неговото творчество е за борбата за свобода на македонския край. Той е бил силно повлиян от неговия баща, който е бил секретар на ВМРО, бил е ковчежник на Йонко Вапцаров, той е бил комита, войвода и т. н. Лично Гоце Делчев го назначава за войвода още като е на 18 г. Та, идеята е, че Вапцаров е бил много активен във вижданията си за свободата на България и във виждането си за бъдещето на България, участвал е в други групи, които са обсъждали социалните проблеми, които са били на времето и в рамките на тези изяви го забелязват като личност, виждат неговия план и решават да го привлекат.
Сега, тук е интересно. Има една телеграма от Георги Димитров към ръководството на БРП, в която той ги инструктира, това сме го публикували в книгата: да не се взимат за работа в минно-подривната комисия хора от партията, а да бъдат привличани само хора патриоти и да се представя битката срещу фашизма на общонационално ниво и той е имал един план, един хъс и просто идеален кандидат е бил и затова са го привлекли.
След обявяването на независимата държава Македония тамошните политици веднага се хванаха и те за Вапцаров, обявявайки го за борец за тяхната свобода. Документите категорично казват ли какво е усещането му като човек и националност?
– В книгата, благодаря ви за този въпрос, в книгата ние сме дали неговия въпрос, в полицията, когато човекът е арестуван му се задава един въпрос за установяване на самоличността и Вапцаров саморъчно го попълва и казва: аз съм българин, майка ми е българка, баща ми е българин, брат ми и сестра ми са българи и отдолу се подписва. Аз смятам, че това е достатъчно красноречиво като неговото виждане за себе си, но има едно нещо, което искам да кажа: по времето, когато Вапцаров е бил в тази борба и когато той е раснал, на практика Вапцаров е роден в окупирана Македония, тогава това е било турската империя, той е роден 1909 г. , целият този регион е бил населен с българи и тогава това е било областта Македония, която е била населена с българи и каузата, която той е чувствал близко до сърцето е цялата тази област да бъде свободна.
Сега, това, което се случва впоследствие с отделянето на Македония като отделна държава и т. н., лично моето впечатление от това, което чета като документи, които имаме тук е, че не е било това виждането на Вапцаров. В този македонски кръжок, в който той участва, всъщност това е големият коз, който македонците използват, че той е македонец, да, той участва в този македонски кръжок и той пише един доклад, в който доклад, в който казва: „Задълженията на писателите македонци защитават идеите на …” В самото заглавие става ясно за какво става дума. Той е казвал и всъщност това е причината да напусне този кръжок. … той пише са на литературен български език, а не на македонско наречие.
Със съкращения
Фото: radioplovdiv.bg
