Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
“Неохотният фундаменталист” e дебют на пакистанския автор Мохсин Хамид.
Заслужeни адмирации за превода на Невена Дишлиева-Кръстева .Уловила е верния тон на монолога, който изгражда книгата – целеустремена изповед, по маниера на източното писане леко монотонна в една посока – да ни накара да се вслушаме. Асоциираме веднага с “Белият тигър” от същото издателство,“Жанет-45”.
Там индиец разказва в серия гротескни писма живота си на китайския премиер. Тук пакистанец поставя своя на маса пред безмълвен американец, за да почерпи консуматорския свят с най-всепоглъщащата история – тази на изгнанника.
Агресията му е е вербална , оттам неохотата му (не означава безсилие), той просто следва обстоятелствата. “Фундаментализмът” на героя, твърде осъзнат за да бъде квалифициран като такъв, повдига страшни въпроси – достатъчно ли е една лична драма да подтикне човека към конформизъм; защо всяка самоизолация търси жертва, най-често в удобен за нея публичен образ.
Следим две пионки на глобалната политическа сцена – единият безименен, властово статичен, другият налага да бъде чут там, където се развива –на улицата, в офиса, в университета, в сърцето на цивилизацията. Макар и съвършено чужд за нея, независимо колко дълго говори (живее) на повърхността й. Америка не реагира до мига на своето разкриване, вадейки визитка или оръжие – жест, който наблюдаваме всеки ден, извън литературата.
Книгата е любопитна защото описва механизма на зараждащото се насилие при липса на диалог.
Прочетете я и говорете за това.
„Неохотният фундаменталист” тук
