След смъртта му на 27 декември 1963 г. политическото ръководство на БКП забранява да се отпечата некролог и да се произнасят прощални слова на погребението. Осем години преди това в качеството си политически и държавен лидер Вълко Червенков заявява: „Докато такива като Владимир Василев не излязат с публична самокритика за пакостното дело, което в течение на десетилетия са вършили в нашата литература, те не могат да имат нашето доверие”.
Веднага след септемврийския преврат през 1944 г. Василев е арестуван и изключен от Съюза на българските писатели, което го обрича на нищета и забвение. Големият му грях е, че е стожерът на българската литература в продължение на близо 50 години. С непогрешима интуиция открива и шлифова самородните дарования на България, отваря им вратите към голямата литература чрез страниците на списанието си. Сред по-важните му обзорни студии са: “От пет години насам”, “От 1920 до днес”, “Поети на смирението” и други, в които интерпретира ключови проблеми на литературните процеси. Публикува и полемични статии: ”Пантеисти и маниаци”, “Между сектанство и демагогия”, “Хулиганството в литературата ни”, “Бараж от литературни формули”.
Василев е един от най-близките приятели на Яворов, факт грижливо крит от цензурата през годините на социализма. Именно Владимир Василев и д-р Кръстев са посочени от автора на „Градушка” за изпълнители на завещанието му.
Владимир Василев принадлежи към онова вдъхновено поколение на елитни творци и интелектуалци от първата половина на XX век, което в краткото време между двете световни войни успя да европеизира националната култура, издигайки я до естетически и духовни висоти, които и днес са лицето на българската класика пред света. Избрал е да бъде съмишленик и приятел, съдник и покровител на големите таланти на България.
На днешния ден, 4 ноември, в Бургас е роден Владимир Василев Матеев –основателят и ръководител на легендарното списание „Златорог“.