Лира Литературно-рекламна Агенция
След дни на българския книжен пазар ще се излезе първата част на нашумелия роман на Харуки Мураками „1Q84”. Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра. Предлагаме ви интервюто, което японският писател даде за „Амазон”, в което говори за хитовия си роман „1Q84”.
–––––––––––––-
Във вашите романи, вие не давате обяснения за странните и сюрреалистичните неща. Те просто съществуват. Така ли е и в действителност?
– Не се опитвам да пълня книгите си със сюрреализъм. Просто предавам на читателите неща, които са реални за мен. Изглежда обаче, че колкото по-реалистично се опитвам да пиша, толкова по нереално изглежда то отстрани. През нереални лещи, светът изглежда по-реален. Това се случва, когато пиша роман. Имаше период преди време, в който терминът „магически реализъм” беше често използван. Предполагам обаче, че дори да попитаме Габриел Гарсия Маркес, той ще определи стила си просто като реализъм.
Наричат „1Q84” антиутопия. Без съмнение заради асоциациите със заглавието. Това правилно ли е? Не ми приличате на политически писател.
– Не мисля за творбата като утопия или антиутопия. Светът, в който живеем, е антиутопия. Бях на летище в Хавай и проверката за сигурност беше точно като описана от Оруел. Ако не си махнеш колана, обувките, дъвката ти не мине през скенера, не си вдигнеш двете ръце и не се завъртиш, не можеш да се качиш на самолета. Когато го направиш обаче, няма и едно „благодаря”. Да не говорим за цените на билетите. При положение че живеем в такъв свят, за какво ни е да пишем роман, който е антиутопия? Когато пиша, интерпретирам историята по мой начин. Може да е реално, а може и да е просто моята гледна точка. Така аз виждам нещата.
Дори за вашите стандарти, „1Q84” е сложен лабиринт. Направихте ли си чернова, план или нещо такова?
– Не мисля за това докато пиша. Ако си правиш план или чернова, се губи цялата радост от писането на роман. Какво ще се случи нататък, кое какво означава – това са важни неща. Любопитството е инструментът, който ми помага да продължавам напред. Дните без любопитство са досадни. Работих три години върху тази творба и качеството на живота ми през това време зависеше от нивото на любопитство, което изпитвах.
Някои въпроси в „1Q84” остават без отговор. Като цяло, кое беше важно да бъде предадено през романа и кое не толкова?
– Имаме предистория и следистория. Аз знам за историята, може да пиша за нея, но най-вероятно няма. За всяко нещо има предпоставки и последствия. След като ние умрем, също ще има мистерии, които никога няма да бъдат разкрити.
Как приемате собствените си произведения? Четете ли ги след публикация?
– Никога не чета текстовете си след публикация. Приключването на дълъг роман е като приключването на брак. Веднъж като свърши, не можеш да се върнеш в началото. Поне по принцип. Преминаваш на следващия етап – това е всичко, което можеш да направиш. Макар че, ако говоря за себе си, аз съм женен за една и съща жена от 40 години.
Свързани заглавия
Трилогията „1Q84” на Харуки Мураками излиза на български
Книги от Мураками тук
